Ходжа Хаджи Беркант

Повярвах, че мъжете не само бият, а и обичат

За мен любовта доби друг смисъл

Аз предпочитам да остана анонимна. Само ще кажа, че съм от Украйна, аз живея в България вече 12 години.

Омъжих се за българин, който много биеше мен и детето. Аз го напуснах и заминах да живея на квартира във Видин, Там беше много трудно за мен и моето дете. Имах много гладни дни, нямах работа, започнах да шия дрехи в една фирма, но началник не платил. После се преместих в София. Тук намерих работа като чистачка в хотел, взимам хубави пари, хора добри. Но сама да се боря с този живот се уморила.

Един мъж има, на домът в който сега живеем с моето дете е хазаин, но идва рядко. Почти не го виждам, а когато дойде – сърце подскача. И той гледа на мен по един много хубав начин, сигурна бях. И сега съм повече от сигурна. Защото ние с този мъж вече имаме връзка, заедно сме, аз вече не живея там, но това не е проблем. Някак успях да повярвам, че после болката има и щастие. Сега знам, че онзи ккойто обича не бие.

На Беркант писах с молба да ми каже дали има някаква сила, която да ме дърпа назад, защото тогава не ми вървеше. Сега всичко е наред. Много благодаря на хората, които ми помогнаха да се свържа с него.

Лоши очи разплакваха детето ми

Муската спаси малкия ми син от уроки и лоши очи

Здравейте, хора! Казвам се Христо Ангелов и съм от Лом. Сега живея във Варна с втората ми жена. Имаме малко момченце на две години. От първия брак имам голяма дъщеря, която всеки момент може и дядо да ме направи, но съм й казал да не бърза.

Значи, моя син е добро дете, ама много плаче. От малък плаче до посиняване. И то не когато сме си у дома само ние. Тогава няма проблем – по-тих е от въздишка. Излезем, ли, закачи ли го някой – като почне и се не спира. Водихме го на баячки, водихме го на лекар, водихме го в един манастир, в една бъчва със студена вода го слагаха за малко да се успокоял уж, и рогатия да излезе. А бе, какъв рогат в това малко дете, бе! Не съм по църковните работи аз! Имам един съученик поп. Е тоя каква къща направи у Лом – бедна ви е фантазията. От едно „Господи, полилуй!“ два етажа с гараж вдигна.

Та така, всичко опитахме. И жената вика да пишем на Беркант, муска да изпрати. Писахме, изпрати човека, да е жив и здрав. Сега като излизаме пак плаче, но нищо общо няма с онова врещене, дето беше преди. На определени хора само реагира. През останалото време даже се закача.

Любовта е всичко за мен

Беркант ми помогна да си намеря приятелка

Казвам се Дарин и съм от село Билка. Сега живея в Провадия, а през лятото работя по морето. Строител съм, правя изолации, а когато нямам частна работа се хващам общ работник по строежите. На 32 години съм, имам по голям брат, който е женен, има дете и работи по корабите.

Моят проблем е, че момичето с което дружих осем години ме заряза заради друг, с който впоследствие се разведе, ама аз след това вече не я обичах. После след нея имах връзки за по един месец, някакви такива. Не можех жена да задържа. Викам, тая ми е направила магия. Оказа се, че няма такова нещо. Писах на ходжата, той ми отговори на въпросите, даде ми муска, и за стотина лева си реших проблема.

Сега вече от три месеца вече съм с една жена по-голяма от мен, но си няма детенце. Мечтата й е да забременее и да си роди дъщеричка. Казва, че ако се установим на едно място може и да се омъжи за мен. Това поне е нещо. Да ви кажа, няма да има по-щастлив човек от мен.

Няма какво друго да напиша. То е ясно – малко да си кажеш болка, малко да ти помогнат и да ти дадат съвет, много да вярваш в тебе си, и това е. Благодаря на хаджи ходжа Беркант, добър човек излезе!