Ходжа Хаджи Беркант

Привет на целия екип! Искам да ви благодаря за милото отношение и за разбирането. Предайте сърдечните ми благодарности на ходжата Беркант за муската, която ми прати, и която беше за моята баба. Дядо почина преди пет месеца, и от тогава тя не е същата. Всеки път се притеснявам за нея, когато отиван на лекции, и я оставам сама. Ние си живеем двете, тъй като родителите ми работят в Испания. На практика те с дядо ме отгледаха. И на мен ми е мъчно за него, но нейната мъка беше нещо страшно. Толкова дни минаха, а тя не спираше да плаче. За беда нейна близка приятелка влезе в болница, и това я разстрои допълнително.

Изобщо, годината беше много лоша за нея, лош старт. Но поне краят ще е добър. Баба ми вече не е онази, която беше. Поне започна да спи нормално, че допреди месец по цели нощи будуваше. Това е, което мога да кажа. Още веднъж благодаря на всички. Бъдете здрави!

Кремена Ингилизова от Пазарджик

Много не бях съгласна в началото да споделям проблемите си с други хора, но като видиш светлина в тунела, и си казваш, че може би някъде по света има и други с твоите проблеми и ще е добре и те да получат някакво успокоение.

Аз имах нещастието да се влюбя фатално цели два пъти. От това ми останаха тези две прекрасни дечица. Както и куп болести, но не е нещо фатално. Справям се благодарение на приятелите си, тъй като родителите ми живеят в чужбина, и колкото и да ми пращат някакви пари, друго си е да имаш някой тук, на който можеш да разчиташ.

Най-лошо беше когато останах без работа. За съжаление в България все още съществуват някакви предразсъдъци, тъй като името ми е турско, нищо че говоря идеален български – все пак тук съм родена. Никой не искаше да вземе жена с две деца. И през това минах. Но най-лошо е да се справям с всичко сама. Не толкова, че трябва да направя нещо, а това че нямаше кой да ме подкрепи, една добра дума да каже. И като прибавим към това болестта на най-добрата ми приятелка, може да си представите какво ми е било. Минах сама и през това изпитание. Сега тя е добре.

От Беркант поисках муска и гадание. Не ми се вярваше много, но реших да опитам. Ако ви кажа, че сутрин намирам винаги време, за да препрочитам написаното от него, сигурно няма да ми повярвате. Минах през известни перипетии, докато се получи всичко, че и адреса трябваше да сменя, друга квартира намерих, но всичко се оправи.

Сега живея с един мъж, с когото се запознах преди време. Не знам дали ще се получи нещо. По предпазлива съм. Гледам да не се паля много. Искам да благодаря на Беркант и на хората, които ми помогнаха да се свържа с него.

Ш. Халилова

Пише ви Борис Найденов от Ямбол. На 36 години съм, имам малък автосервиз, бях женен и съм баща на Даниелка и Славка, които сега са на 8 години. След развода близначките останаха при мен.

Аз писах на Беркант, тъй като имах много проблеми. Това беше преди няколко месеца. Не че нямаше да се справя, то какво ли не ми е минало през главата, защото от малък се боря сам с живота, но едното ми детенце беше много закъсало със здравето.

Ходихме тогава при какви ли не доктори, всяка седмица я водех на психолог, но като млъкна тази Даниелка – нищо не казва.

Накрая стана ясно, че е от стрес. Една баба до нас дори каза, че тъгувала за майка си. Ами то и аз тъгувах, но тя като реши, че ще си взима живота в ръце, и ни напусна. Не знам как го преживях. Все още я обичам, и не мога да си представя, че друга жена ще събужда сутрин момичетата и мен.

Цялата тази работа малко ме откъсна от живота и приятелите. Работата я бях поизоставил. И така известно време. Тогава писах на ходжата, ей така да видя той какво щеше да каже. Не че каза много хубави работи, аз повечето си ги знаех, но друго си е някой като ти ги каже отстрани. Малко след това по съвет на ходжата се преместих на село при нашите. Момичетата се поуспокоиха и те. Тук си имат приятелчета. Аз си работя, от работа не мога да се оплача, даже повече клиенти имам от Ямбол и наоколо, отколкото когато бях в града.

Животът ми стана по-подреден. И хората тук са по-добри. Това е от мен.

Пожелавам ви никога да не изпадате в състояние като моето.

Борис Найденов