Святият човекМуската на Беркант пази бебето ми
четвъртък, юли 15th, 2010
Здравейте! Аз за разлика от повечето хора тук нямам кой знае какви проблеми. Даже може да се каже, че всичко ми е наред. Имам си добър мъж, детенце… Моята дъщеря е все още малка и затова я отглеждам у дома, и имам време да чета разни неща. Така попаднах и на този сайт за ходжата Беркант.
Трябва да ви кажа, че аз съм християнка. Казвам се Мария и съм от Бургас. Не искам много да разказвам за себе си по причини, които не мога да споделя. Само ще уточня, че много трудно забременях и родих, и детето е всичко за мен. То за кой ли родител не е…
Малката е много кротко дете. Проблемът заради който реших да пиша на Беркант не е точно здравословен. Много я урочасват. И като почне да повръща, да не яде, не спи, става раздразнителна. Последния път за малко да да обезводни. Водих я при какви ли не лекари първо, после врачки и баячки – нищо. Едните викат – здрава е. Ама как ще е здрава, като тя не спира да повръща. И това винаги става при срещата с една определена жена. Наша близка. Тя, жената, не е виновна. Чувала съм че такива хора го правят несъзнателно. Но, какво да се прави – факт!
Затова писах на Беркант с молба да ми направи една муска, талисман за защита на моето детенце. От тогава минаха почти осем месеца, но аз продължавам да я нося навсякъде с мен, за да ни пази от уроки.Сега не е никакъв проблем да се срещаме с тази наша роднина. И всичко е наред!
Мария Николаева от Бургас
Аз бях щастливо женена десет години, имахме две чудесни деца. Но изведнъж забелязах, че съпругът ми започна да се държи особено. Започна да закъснява, все се оправдаваше със служебни задължения. После пък започна да ходи по командировки за ден-два, а преди това никога не му се беше случвало. Постепенно осъзнах, че се случва нещо лошо. Един ден го притиснах и той си призна, че има и друга. Не искаше да ми каже името й, но аз се разрових и разбрах, че ставало дума за някаква помакиня, която се притеснявала да не остане стара мома. Месец по-късно ни напусна и се нанесе при нея. Аз бях на ръба на срива, само мисълта, че трябва да се грижа за децата, ме държеше да не рухна. Един ден една приятелка дойде у нас да празнуваме рождения ми ден, въпреки че нямах никакво такова желание. За подарък тя ми даде една муска, която, както ми обясни, била изработена от Хаджи Хасан Беркант, който правел някакви много силни талисмани. Била поръчала да зареди моята за любов и възстановяване на семейството. Разбира се, не повярвах, но започнах да я нося. Едно, защото й обещах и второ, защото беше приятна на външен вид. За мое голямо учудване две седмици по-късно мъжът ми се появи на вратата с голям букет цветя и ме помоли за прошка. Аз, разбира се, преглътнах обидата и го приех обратно. Известно време помакинята се опитваше да си го върне – звънеше, пишеше му по мейла, но като разбра, че няма смисъл, се отказа.
Не знам откъде идва тази завист, особено сред хората на село, но станах нейна жертва. Никога не съм бил някакъв богаташ – държа магазин и барче в родното ми село Воден. И пиене на вересия не съм отказвал, и храна от магазина също. Случвало се е да затворя месеца на червено, ама горе долу се оправях. Със семейството ми живеехме добре, и двете дъщери бяха студентки и съумявахме със съпругата ми да ги издържаме. Какво стана изведнъж – и двамата с жена ми ни връхлетяха тежки болести. Не можехме да поддържаме бизнеса, взехме продавачка, но тя само ни окраде и ни се наложи да затворим магазина. Голямата щерка, която дотогава беше отличничка, се хвана с някакъв мъж, двайсет години по-голям от нея и заряза учението. Не можех да проумея как животът ни, толкова подреден дотогава, можеше изведнъж да се срине за броени дни. Бях се отчаял. За щастие един приятел тъкмо се беше върнал от Турция – той внася трикотаж и фаянс оттам. Та той ми преведе някаква статия в техен вестник за Хаджи Хасан Беркант, който правил някакви много силни муски против зли очи. Да знаеш, само нещо такова ти се е случило, тука на село завистници много, каза ми той. С негова помощ попълних формуляра и си поръчах една такава муска. Ако щете вярвайте, но още щом си я сложих на врата, почувствах, че нещата ще се променят. И действително ефектът не закъсня. Два дни по-късно излязох от апатията, която ме беше обзела и започнах да възстановявам лека-полека бизнеса. Сега е като преди – милионер не съм станал, но съм доволен. Щерката заряза оня дядо и сега ходи с момче на нейната възраст, запозна ни. Другата също е добре. Не съм предполагал, че една кожена торбичка може да върши такива чудеса! Чух, че вече можели да се поръчат и от България.