Святият човекБеркант направи любовта ми спокойна
сряда, ноември 25th, 2009
Историята ми не е кой знае колко интересна. Казвам се Милена Ангелова и съм на 35 години, от Варна. Имам син на 14 години и приятел на 26. Да правилно сте прочели, той е на 26 и е по-малък от мен. Разведена съм от 7 години и живеем заедно с него вече повече от две години.
Оттук започва и нашият кошмар – сигурна съм, че ви е ясно защо-родителите му, с които аз страшно много исках да бъдем приятели се отдръпнаха от нас, в момента в който аз самата им казах на колко години съм и че имам толкова голям син.
Не мога да ви опиша най-невероятното превъплъщение, което видях пред себе си, след като им съобщих. От хората, които ме приемаха като своя дъщеря, те се превърнаха в същества, които ми е трудно да опиша!
Нито аз, нито синът им сме искали нещо от тях. Исках просто да се разбираме. Аз си имам всичко, приятелят ми също, а с бившата ми свекърва все още се разбираме чудесно.
Оттук се започна и нашето ходене по мъките! Тъй като те видяха, че не могат да ни разделят по никакъв начин, започнаха да правят неща които граничеха с лудост!
Няма да ви описвам на какъв тормоз бях подложена. Той престана да се вижда с тях. И това го промени страшно. Пак се държеше мило с мен, но виждах някаква тъга в него. Притесняваше се. Не беше същия.
Аз не съм някоя егоистка. Знам, че той заслужава да се разбира с тях, усещам и че те не трябва да бъдат лишавани от присъствието на сина си. Точно по този въпрос поисках съвет от Беркант. И той ми помогна. Направи любовта ми спокойна. Знам, че някои хора умират за възможната любов, но аз вече си я имах, исках просто да съм спокойна.
Много години прекарах в самота. Мъжете или ме избягваха или бяха неподходящи за мен. Не се притеснявах особено, тъй като бях млада, забавлявах се, градих кариера и т.н. В един момент обаче започнах да осъзнавам, че нещо ми липсва. Като се огледах около себе си всички мои приятелки бяха или семейни, или си имаха някой до тях. А аз има своята работа, много пари, но в душата си бях самотна. С всеки изминал ден това ми правеше все по-голямо впечатление. По принцип съм оптимист човек и никога не оставям отчаянието да вземе връх над мен. Но този път защитата ми бе започнала да се пропуква. Реших, че няма смисъл да чакам повече на случайността.
Семейството ми беше на път да се разпадне. Със съпруга ми се разбирахме чудесно, имахме чудесна дъщеря, но се случи така, че не ни повървя в бизнеса и трябваше да продадем апартамента си, за да изплатим дълговете. Единствената алтернатива беше да се преместим при родителите му – те живееха в голяма къща и щяхме да имаме собствен етаж. Така че първоначално това не ме притесни толкова. Обаче стана така, че майка му започна да го обсебва. Постоянно висеше у нас и винаги намираше нередности. Още при влизането уж случайно прокарваше пръст през някоя мебел да види дали има прах. Започна да го настройва срещу мен. По едно време открито го навиваше да ме напусне – не съм била никаква домакиня, дошла съм в къщата им без една риза… Отношенията ни коренно се промениха. Той дори престана да ми говори. Самата аз бях готова да го напусна, защото не се издържаше, но ме възпираше детето. Една приятелка ми каза за някаква нейна приятелка, която се справила със злата си свекърва благодарение на муските на хаджи Беркант. Нямах какво да губя и поръчах една. За моя голяма почуда мъжът ми започна да се променя в положителен аспект. Скоро беше пак човека, който познавах. Свекървата също се кротна. Не мога да кажа, че сме първи приятелки, но стана поносимо. Освен това и бизнесът потръгна, купихме нов апартамент и след като го обзаведем, ще се преместим там.