Posts Tagged ‘хаджи Беркант’

Любимата ми баба зарадвах с муска

петък, октомври 7th, 2011

Любимата ми баба зарадвах с муска

Любимата ми баба зарадвах с муска

Привет на целия екип! Искам да ви благодаря за милото отношение и за разбирането. Предайте сърдечните ми благодарности на ходжата Беркант за муската, която ми прати, и която беше за моята баба. Дядо почина преди пет месеца, и от тогава тя не е същата. Всеки път се притеснявам за нея, когато отиван на лекции, и я оставам сама. Ние си живеем двете, тъй като родителите ми работят в Испания. На практика те с дядо ме отгледаха. И на мен ми е мъчно за него, но нейната мъка беше нещо страшно. Толкова дни минаха, а тя не спираше да плаче. За беда нейна близка приятелка влезе в болница, и това я разстрои допълнително.

Изобщо, годината беше много лоша за нея, лош старт. Но поне краят ще е добър. Баба ми вече не е онази, която беше. Поне започна да спи нормално, че допреди месец по цели нощи будуваше. Това е, което мога да кажа. Още веднъж благодаря на всички. Бъдете здрави!

Кремена Ингилизова от Пазарджик

Има изход дори и тогава, когато най-малко го очакваш!

четвъртък, октомври 28th, 2010

Пиша ви по повод моето кратко, но все пак щастие. Всъщност, и аз не знам как да започна. Много мислих преди да се реша да разкажа, макар и накратко историята си, но дълбоката благодарност, която изпитвам към Беркант, както и благодарността, която искам да му изкажа по този начин, ме накараха да споделя накратко моята история.

Казвам се Пепа Гълева, родена съм в Кърджали, но в момента живея в София, на 31 години съм. от малка страдам от неприятен кожен проблем, придружен с косопад. Това ме направи резервирана към мъжете, приятелите ми също не са кой знае колко много, но като виждаш около себе си все щастливи хора, които живеят по двама, имат си и детенце, и се питаш: Аз с какво съм по-различна? Защо щастието не идва и при мен? В началото казах, че щастието ми е краткотрайно, и не сгреших. Който каже, че е вечно щастлив, значи не знае какво е истинско щастие.

Понеже от малка имам този здравословен проблем, някак бях свикнала с погледите, подигравките.. Но годините си минават, големите хора не са толкова жестоки, колкото децата, но пак ме гледат странно. Пробвах на няколко пъти да излизам с мъже, които не знаеха за моя проблем – не се получи. Реших, че имам нужда от помощ.

Писах на Беркант за съвет. признавам си, бъдещето не ме интересуваше толкова, защото аз съм човек, който е свикнал сам да се оправя, но ми беше необходима малка помощ, леко потупване по рамото, знаете как е…

Ако постоянно четете негативни неща, лоши новини, новини за смърт, убийства и болести, за всичките онези гадости, за които чуваме по телевизията, думите на Беркант ще ви се сторят като някакъв оазис от всичко това. Признавам, че не съм предполагала, че в днешно време може да има такива хора. Като малка, когато ходех на село при баба ми, имаше един дядо, който стоеше все пред смесения магазин. онова, или по-скоро начина по който ми обясни нещата, много ми напомни за него. Искам да му благодаря за надеждата, която ми даде, както и за муската, която ми направи. Не знам дали е сбор от всичко, което си пожелах, и всичко, за което си мислех постоянно, но е факт че днес имам до себе си най-верния другар, от който винаги съм имала нужда.

Това е.

Пепа от София

Никога до сега не ми е вървяло в любовта

събота, октомври 9th, 2010

Казвам се Мустафа и съм от Шумен. Няколко пъти съм ходил до Турция, след това се връщам, много добре е уреден живота ми, но си нямам семейство, което ме радва и да ми харчи парите.

Писах на Беркант с молба да ми направи едно гадание по Корана. от моя дядо знам, че в Голямата книга всичко е записано. До сега все не можех да случа с жените. кротък съм, и съм работлив. Модерен човек съм, не съм някой пън. Все ставаше така, че след време се разделя ме. Беркант ми направи муска. Личен талисман, който да нося с мен. Аз здраве имам, работа – също. Искал съм само приятелка да имам. Сега си пишем с едно момиче, тя е в Турция с техните и ще се върне в България поне за зимата. аз има при кой да отида в Турция, там е чичо ми Наим, той има кафетерия и малък хотел в Бурса. На тате къщата е там, и роднини има също. Но като си помисля за това момиче, една несигурност ме обзема… Да ви кажа честно – малко ме е страх, защото такова добро същество до сега не бях срещал.

Това е от мен. Оставам си с вълненията и с намерението най-накрая да направя тази важна крачка. Благодаря за увереността, която Беркант ми даде, благодаря и за муската. Бъдещето е пред мен. остава само да съм малко по-спокоен и уверен, и всичко ще е наред.

Мустафа от Шумен, на 36 години съм

© 2010 Ходжа Хаджи Беркант