Пиша ви по повод моето кратко, но все пак щастие. Всъщност, и аз не знам как да започна. Много мислих преди да се реша да разкажа, макар и накратко историята си, но дълбоката благодарност, която изпитвам към Беркант, както и благодарността, която искам да му изкажа по този начин, ме накараха да споделя накратко моята история.
Казвам се Пепа Гълева, родена съм в Кърджали, но в момента живея в София, на 31 години съм. от малка страдам от неприятен кожен проблем, придружен с косопад. Това ме направи резервирана към мъжете, приятелите ми също не са кой знае колко много, но като виждаш около себе си все щастливи хора, които живеят по двама, имат си и детенце, и се питаш: Аз с какво съм по-различна? Защо щастието не идва и при мен? В началото казах, че щастието ми е краткотрайно, и не сгреших. Който каже, че е вечно щастлив, значи не знае какво е истинско щастие.
Понеже от малка имам този здравословен проблем, някак бях свикнала с погледите, подигравките.. Но годините си минават, големите хора не са толкова жестоки, колкото децата, но пак ме гледат странно. Пробвах на няколко пъти да излизам с мъже, които не знаеха за моя проблем – не се получи. Реших, че имам нужда от помощ.
Писах на Беркант за съвет. признавам си, бъдещето не ме интересуваше толкова, защото аз съм човек, който е свикнал сам да се оправя, но ми беше необходима малка помощ, леко потупване по рамото, знаете как е…
Ако постоянно четете негативни неща, лоши новини, новини за смърт, убийства и болести, за всичките онези гадости, за които чуваме по телевизията, думите на Беркант ще ви се сторят като някакъв оазис от всичко това. Признавам, че не съм предполагала, че в днешно време може да има такива хора. Като малка, когато ходех на село при баба ми, имаше един дядо, който стоеше все пред смесения магазин. онова, или по-скоро начина по който ми обясни нещата, много ми напомни за него. Искам да му благодаря за надеждата, която ми даде, както и за муската, която ми направи. Не знам дали е сбор от всичко, което си пожелах, и всичко, за което си мислех постоянно, но е факт че днес имам до себе си най-верния другар, от който винаги съм имала нужда.
Това е.
Пепа от София