Ходжа Хаджи Беркант

Вече почти 30 години съм на тази земя, но животът ми никога не е бил лесен.

Израснах с родители, които непрекъснато се караха. За какво ли не… И все ме настройваха един срещу друг. Майка ми замина за Испания, там започна да работи, аз сега живея с баща ми. Откакто е заминала той непрекъснато ми натяква, че трябва да се изнасям, че съм била като майка ми и че трудно ме понася вече.

Аз имам сериозен приятел. С него се разбирам чудесно, без никакви проблеми, но за да живеем заедно трябва да започна работа, а такава не откривам никъде. Завърших висшето образование. Не мога да работя каквото и да е. Искам да работя по специалността си. Не искам да съм някаква сервитьорка или нещо от сорта. Искам да работя това, за което съм учила.

Безпътието и отчаянието ме накараха да дам последните си пари, за да се посъветвам с Беркант. Никак не съжалявам за това. Вече се чувствам много по-спокойна и уверена. Знам, че ще успея. А писмото на Беркант е наистина вълшебно, всеки ден си препрочитам и ми става много хубаво, защото от толкова време това са първите добри и окуражаващи думи, които чувам. Благодаря ти много, Беркант! Желая на всички здраве и щастие!

Магдалина Иванова, с. Крапчене, Монтанско. Сега живея в София

Здравейте, мили хора. Казвам се Найден и съм роден в Айтос. Аз умея да се боря и живота ми винаги е бил доста благосклонен към мен… Е, имаше моменти в които и аз си помогнах за това.

Живея във Варна от 12 години и работех по 10 часа в голяма търговска фирма – много борба, ежедневни усилия на самодоказване, борба с лошите погледи на хората и тяхната студенина. Знаете какво е когато си наемник – шефът винаги е прав, а ти си в грешка.

Преди осем месеца направих много малко и сладко магазинче за кафе и захарни изделия – търся начин, като си създам семейство, да имам нормален доход, но уви – хората се плашат от красивото, шареното, от ниските цени, нормалното обслужване. Защо сме станали толкова студени и неверни, не знам… Пробвах всякакви начини – реклами, направих си сайт, раздавах брошури, само дето не излязох пред магазина да викам..Не вървеше и не вървеше. Един ден писах на ходжата. Казах си, че съм пробвал всичко, само това не съм, така че едва ли ще загубя нещо…

Беркант ми изпрати муска, която сложих в магазинчето си, далеч от хорските погледи, но все пак близо до мен. Сега единственото, което чакам е така мечтаното от мен семейство. Така е, мили хора, много исках да успея и успях.

Поздрави от морска Варна: Найден Коларов
sladko_studeno@abv.bg