Ходжа Хаджи Беркант

Муската на Беркант е моя талисман в камиона

Аз няма да пиша дълги обяснения, тъй като сега съм на един мотел в Холандия и от тук трябва да продължаваме с колегата към Германия и да се прибираме. Който е шофьор той знае колко е важно да си сигурен на пътя, а да си международен шофьор си е е*ало мамата. Особено в Румъния престъпниците направо дебнат по шосетата, и не смеем да сперм за минута. Като в Лас Вегас, дето ако спреш на бензиностанцията в пустинята, и оставиш колата с отворени врати, вътре може да се напълни с всякакви гадини, така е и при братовчедите румънци – спреш ли гадовете веднага ще направят някаква поразия.

Поръчах на Беркант муска за защита на пътя. Малко голямо беше разминаването във времето за получаване, ама аз съм ергенче и живея сам, та най-накрая я получих, и то точно преди поредния рейс. Да ви кажа, че съм християнин, но вярвам, че оня горе е един. Така че не ми се слушат никакви упреци що така и що иначе. Ходжата е добър човек, това разбрах от писмото, дето ми го писа. Малко не спазих това да не казвам, казах на колегата за муската и сега и той знае, но това само го направи по-спокоен, че и той е един нервак, и някой път ще го оставя на някоя отсечка…

Друго няма какво да добавя!

Радко от Стара Загора

Здравейте ходжа Беркант!

Искам да ви благодаря сърдечно за всичко, което направихте за мен и моята сестра. Много се чудех как точно да изразя благодарността си, и тогава видях писмата на хората, които са на сайта ви. То всъщност една история, подобна на моята стана причина да ви пиша, а аз така или иначе я прочетох тук.

Направих всичко, което ми писахте. Спрях да се тревожа за болестта на малката ми сестричка. Както ми казахте, не се оказа нещо сериозно, само притесненията са ми били сериозни. Освен това, преди осем месеца се записах на курс по аеробика, всъщност то е степаеробика, и отслабнах доста. Не знам дали това или писмото ви стана причина днес да съм една влюбена жена. Не ми беше много лесно, но вярвах че заслужавам да бъда щастлива след толкова много беди, които се струпаха на главата ми.

Пазя и амулета, който ми изпратихте. Все още се притеснявам като пътувам, но не мога да забравя толкова лесно катастрофата, която преживях. Искам да знаете, че въпреки това шофирам. Доверих се на муската, която ми направихте, и когато съм зад волана гледам да не мисля за онова, което е минало.

Още веднъж искам да благодаря на вас и на всички, които са около вас и ви помагат в това благородно начинание. Може да публикувате писмото ми, но искам подробностите около случилото се, което стана причина да ви пиша, да си останат между нас.

23.08.2010 г.

Радост Барутчиева, от Русе

Добър ден, мили хора! казвам се Наим Ахмедов и искам да споделя с вас моето щастие. Като всичко, в което се съмняваме, и аз подходих към решаването на проблемите ми много сложно. Като се сетя само колко време се чудих какво да правя, и дали да го направя, а в крайна сметка всичко било пред очите ми. За малко да изтърва късмета, защото когато четох всичките тези истории на хората, на които Беркант е помогнал, и сестра ми ми вика, че нямало смисъл, тя кармата ни била такава. Ние с нея сме отраснали самички, тя е по-голяма от мен и все ме наставлява.

Аз писах на Беркант относно моята работа. Повече шест години работех в едно предприятие в Кърджали като шофьор. Да, обаче фирмата я продадоха и новите собственици съкратиха всичкия стар персонал. назначиха нови, техни хора. Как да я карам в тази криза, като трябва и на село да ходя, за да се грижа за баба ми, която е на 96 години. Трудна работа.

Добър човек излезе ходжата. Отговори ми. И муска ми прати, защото каза, че съм имал някакъв стрес в себе си. Ние със сестра ми винаги сме живели скромно, все труден ни е бил живота. Но не знаете колко е хубаво да ти кажат две хубави думи, кураж да ти дадат, по рамото да те потупат. Работа все още нямам, но си ходя много често на село, при баба ми. Там гледам земеделие. Кака продава на пазара и така сме даже малко по-добре отпреди, като работех за държавното. На село срещнах и моето момиче, с което вече втори месец сме заедно и знам, че ще се оженим някой ден с нея, стига да се позамогнем.

Това е, което мога да кажа. Иначе животът си продължава, но сега поне е малко по-хубав и спокоен отпреди.

Много поздрави от мен Наим и сестра ми Айлин