Ходжа Хаджи Беркант

Самотата едва не ме уби

Казвам се Полина Герасимова и съм от София. Омъжих се когато бях на 19, сега съм на 42 години, разведена съм повече от две десетилетия. Нямам деца, но не губя надежда. Бракът ми беше краткотраен, въпреки че след като се разведохме официално с бившия ми съпруг живяхме заедно още седем години. Нещо като втори шанс, но по-скоро беше втори шанс за неговата грубост.

След това нямах никакъв късмет с мъжете. Бягаха от мен като от прокажена. А аз не съм грозна, дори някои са ми казвали, че съм умна, забавен събеседник съм, мога да готвя добре, гледам си къщата и градината на село. Работя като научен сътрудник. Обиколих де що има врачки с надеждата някоя да ми каже какво не е наред, и на психолог бях, но нищо. И въпреки, че съм християнка, реших да пиша на ходжата с надеждата поне той да има някакъв отговор. Разбира се, признавам си, че не очаквах отговор. Аз съм си малко мнителна по характер.

Както и да е, поръчах си муска от Беркант, писах му, пратих дори запитване за една моя близка. Сега единственото, което се е променило при мен е, че си водя една кореспонденция с един мъж от Белгия, на 50 години е, и той е разведен като мен, но има дете. Не знам какво ще излезе, факт е, че наесен мисля да отскоча до там, за да разбера дали я има химията и наживо.

Дори и нищо да не излезе, аз вече имам увереност как и защо нещата трябва да се случват, виждам някакъв смисъл, все пак.

Така че, мили дами, пишете на Беркант. Аз поне живея с доброто, което направих на моята близка, защото то се връща, нали знаете?

Здравейте, вие, които също като мен четете този сайт! Пиша това писмо поради две причини. първо: аз съм съвсем нормален, възпита, образован и съвременен човек. Второ: има моменти, в които на човек не му е достатъчно само да изока. Трябва да се вземе в ръце и да направи нещо. Е, в моя случай аз три пъти действах по стандартната процедура. Три пъти ми крадоха колата, три пъти минавах през цялата бюрокрация, три пъти обяснявах едно и също, три пъти бях свидетел на едни и същи резултати. Никакви резултати нямаше – колите така и не ми ги намериха. Сега съм принуден да карам среден клас автомобил. Такъв, който не бие на очи. Но положението ми е такова, че изисква от мен един по-различен имидж. Както и да е, това не е толкова важно.

В началото на годината съвсем случайно прочетох част от писмата публикувани тук. Честно казано, в началото си викам какви са пък тези хора… Още повече, че слава Богу, в семейството ми всичко е наред. Нямам любовница, нямам и здравословни проблеми – пак слава на Бога.

Поразрових се малко за тези муски, прочетох това-онова, и реших да си поръчам, Една моя позната имаше нещо подобно, но нейната беше направена от някаква баба, а аз доколкото разбрах, само ходжите могат да правят такива неща. Е, в крайна сметка, нямаше да е кой знае каква загуба. Писах на Беркант, той ми отговори, получих си муската и вече почти половин година колата ми си е в гаража. Същата, не някаква нова.

Така че, ако нещо ви се струва афиф тази работа, не се притеснявайте да пробвате. Моята муска си стои в жабката на колата и съм спокоен почти толкова, колкото съм спокоен и с алармата.

Валентин Руменов, Русе

Здравй, ходжа Беркант! Пише ти Стоянка Ангелова от Тополовград. Не знам дали си спомняш, аз съм жената, която ти писа преди три месеца за проблема с майка ми. Понеже вече не живеем отделно, трябва да ти кажа че проблемът се реши почти веднага след като ми отговори. Преместих се в София, успях да си намеря работа, грижа се и за мама сега.

Малко ми беше трудно в началото, но се справих. Всеки път като се сещаш за къщата в Тополовград и за приятелките си там ми ставаше мъчно, но стисках муската и продължавах напред. Не знам дали си идвал в София, но това е един ужасен град. Мама живее в центъра до Общината, улица „Московска“, ако я знаеш от едно време, и все вият сирени, много е шумно, а хората – енергийни вампири. Добре че работата ми е наблизо. Хората, с които работя са прекрасни. Работя в един хотел, в кухнята, а шефката ми каза, че скоро ще ти пише и тя. Не можа да повярва, като й разказах за доброто, което си торил, и за истините, които написа.

Искам да ти кажа и още нещо. Ако случайно идваш в София, и все още пазиш координатите, които ти пратих, обади ми се, защото искам да те запозная със сегашния си приятел. Не знам дали ще може да ми кажеш нещо и за него, или да ти пиша.

Освен това искам да кажа и на всички онези /понеже аз нямам нищо против да публикуваш писмото ми на сайта/ които по една или друга причина си мислят разни лоши неща за теб – Хаджи ходжа Беркант е много добър човек. Пишете му и се убедете сами.

Стоянка Ангелова от Тополовград, понастоящем жител на София