Ходжа Хаджи Беркант

Добър ден, мили хора! казвам се Наим Ахмедов и искам да споделя с вас моето щастие. Като всичко, в което се съмняваме, и аз подходих към решаването на проблемите ми много сложно. Като се сетя само колко време се чудих какво да правя, и дали да го направя, а в крайна сметка всичко било пред очите ми. За малко да изтърва късмета, защото когато четох всичките тези истории на хората, на които Беркант е помогнал, и сестра ми ми вика, че нямало смисъл, тя кармата ни била такава. Ние с нея сме отраснали самички, тя е по-голяма от мен и все ме наставлява.

Аз писах на Беркант относно моята работа. Повече шест години работех в едно предприятие в Кърджали като шофьор. Да, обаче фирмата я продадоха и новите собственици съкратиха всичкия стар персонал. назначиха нови, техни хора. Как да я карам в тази криза, като трябва и на село да ходя, за да се грижа за баба ми, която е на 96 години. Трудна работа.

Добър човек излезе ходжата. Отговори ми. И муска ми прати, защото каза, че съм имал някакъв стрес в себе си. Ние със сестра ми винаги сме живели скромно, все труден ни е бил живота. Но не знаете колко е хубаво да ти кажат две хубави думи, кураж да ти дадат, по рамото да те потупат. Работа все още нямам, но си ходя много често на село, при баба ми. Там гледам земеделие. Кака продава на пазара и така сме даже малко по-добре отпреди, като работех за държавното. На село срещнах и моето момиче, с което вече втори месец сме заедно и знам, че ще се оженим някой ден с нея, стига да се позамогнем.

Това е, което мога да кажа. Иначе животът си продължава, но сега поне е малко по-хубав и спокоен отпреди.

Много поздрави от мен Наим и сестра ми Айлин

Здравейте! Казвам се Валери и съм от Враца. На 27 години съм и преди да пиша на Беркант имах връзка с една жена, която ме заряза заради друг, по-млад мъж след четири години дружба. Тя беше по-голяма от мен, но това не оказваше влияние на нашите взаимоотношения, докато не се появи той. Правих много опити да си я върна, но после разбрах, че е безсмислено, защото той беше само някакъв младеж, който много скоро ще разбере, че ще бъде зарязан позорно заради поредния младок. Не ме разбирайте погрешно, аз я обичах, но тя ме предаде.

След като ме напусна не виждах никакъв смисъл да продължавам да се срещам и да планувам връзки с някакви жени, в депресия някаква изпаднах. Тогава една моя близка от Русе ми каза за Беркант и аз му писах. Много се надявах да ми помогне, в интерес на истината не ме интересуваше чак толкова много бъдещето, колкото да успея да се съвзема малко.

Оказа се, че Хаджи Беркант е много добър човек. Той ми писа, че ме очаква изненада, каза ми да работя по-здраво и да не мисля за друго. И аз взех, че си помислих, че нещо в службата ме чака – я повишение, я по-голяма заплата. Хубавото беше, че в работата ми имаше много съкращения, а аз въпреки това оцелях. Муската, която ми прати ходжата явно ми е помогнала, защото не след дълго докато бях в едно село, което е близо до Враца се запознах с едно момиче, с което много си допаднахме. Тя се казва Веселина и съвсем скоро планирам да си я взема в града, защото не можем един без друг.

То така се оказва в един момент – уж не вярваш, а пък се случват разни неща, които те опровергават. Аз по принцип съм много земен човек, занимавам се с коли и мотори, виждал съм смъртта няколко пъти в много страшни катастрофи, но искам да кажа, че няма по-хубаво нещо от любовта, която тя се сбъдне и стане възможна. Много благодаря на Беркант за муската, която ми направи, непрекъснато е с мен, а когато пътувам я слагам под седалката на мотора да ме пази.

Поздрави на всички хора в офиса на Беркант и на читателите на този сайт от мен, Валери от Враца.

Привет на всички! Аз съм млада жена, все още неомъжена, живея на семейни начала с приятеля си. Проблемът по който писах на Беркант е че известно време не се чувствах добре и не бях този човек, който всички очакваха да бъда. Чувствах се много потисната, бях сприхава, напрегната, не се усмихвах, дори и малките неща, които преди ми доставяха удоволствие не ме вълнуваха. Затворих се в себе си, страхувах се да остана сама, загубих здравия си сън, започнах да получавам сърцебиене…

На фона на всичко това имаше и още гадости, който ми се случиха, но за тях няма да говоря. Пропуснах да ви кажа, че се казвам Вяра. Сигурно честото повтаряне на името ми ми е дали част от вярата, с която продължих, не знам.

Причините за тревожността ми са много. Родена съм в Бяла Слатина, и до преди три години живях там, после се преместих в Пловдив. Той е голям град, изцяло непознат за мен, в който нямам приятели – наложи се да си оставам в квартирата сама. Работата, която си намерих беше много натоварваща. Напуснах я и започнах да си търся нова. Криво-ляво намерих нещо. Позакрапих се, работата на всичкото отгоре се оказа интересна и доходна. Колективът е супер, в момента дори си пиша по скайпа с една от колежките ми, която ме покани на купон в „Бялата воденица“. Вече не съм толкова изолирана.

Но… Не престанах да се тревожа. Състоянието ми си остана същото. Ходих на лекар, бях и при психиатър – нищо. И понеже традиционните методи не помогнаха, реших да се допитам до нетрадиционните. Сега все още нещата не са съвсем перфектни, но знаете ли – Беркант ми даде една увереност, че мога да се справя сама, че всичко, което искам да ми се случи зависи от мен самата. Затова не съжалявам, че му писах, защото в началото ми беше много странно, признавам. Беркант ми помогна да осъзная къде греша и какво трябва да направя, за да не повтарям грешките си. И най-вече – сега съм много по-спокойна. Благодаря на ходжата и на целия екип около него, благодаря и на хората, които са споделили историите си в този сайт, защото те също ми дадоха увереност да пиша.