Ходжа Хаджи Беркант

Имах чувството, че животът ми е спрял

Аз съм на 34 години, а съм все още неомъжена. Каквото и да кажа, аз ще съм си виновна за това положение, защото имах няколко кандидати, а колебанието ми явно ги отказа. Иначе работя в една фирма за кетъринг, и ако знаете на колко годежи и сватби съм се нагледала, ама все чужди.

Колегите ми ми викат Кети, но иначе се казвам Екатерина Василева Монева. От Пловдив съм, завършила съм ТОХ „Асен Златаров“, след това учих малко във ВИХВП, но не завърших, защото заминах за Америка с тогавашния ми приятел. Там се разделихме. Върнах се, не ми се занимаваше с учене, запознах се с един малко по-възрастен господин от мен, с когото направихме фирма. Уж бизнес да въртим, но и там се оплетох в любовна авантюра. И пак нищо не се получи. С другите двама изкарах на автопилот.

Като се поогледах и като видях как всичките ми приятелки и съученички са омъжени и с деца, как си имат семейства, че някои даже и са повторили, си викам: Кето, тая работа не е на добре! Почнах да си мисля за магии, обиколих няколко врачки, едната ми поиска 10 000 да ми развали магията! Е, като полудях! Имам братовчед в полицията – попиляха я!

Така докато се щурах насам-натам една приятелка ми каза за сайта на Беркант. Прочетох, видях, писах няколко писма да разбера как стои въпроса с плащането, и като разбрах, че всичко е честно и почтено – писах. Ами нямах магия. Аз бях тази, която бях вредна за себе си. Сега не мога да ви обясня какво точно ми каза ходжата. Факт е, че хем съм по-добре, хем гледам по различен начин на живота и на себе си, хем нямам време за оплакване, защото започнах отново да излизам и да се срещам с приятели и с мъже.

Друго няма какво да кажа. Ваша работа си е дали ще пишете на Беркант или не. Аз го направих и не съжалявам.

Кети В. Монева от Пловдив

За него вече съм единствена

Казвам се Боряна Антонова и съм от Панагюрище, но в момента живея във Финландия. На 24 години съм. От около година и малко имам връзка с едно момче. Той се казва Рейма, на 28 години е, имал е вече един брак, от който има син. Неговият син се казва Енсио и е само на осемнадесет месеца.

Може би трябва да започна с това, че Рейма е зарязал майката на Енсио, докато тя е била бременна с него. Ние с него се запознахме доста преди това, и аз не съм причина за тази раздяла. Там са малко объркани и сложни нещата, затова не искам да изпадам в подробности. Факт е, че когато той взима детето, го гледаме заедно, дори през повечето време аз и това много ме радва.

През тези две години си изневерявахме взаимно. Тихомълком. Мислехме си, че другия не знае. Един се разбра всичко и стана голям скандал. Той се изнесе от квартирата, в която живеехме заедно. Не се виждахме в продължение на няколко месеца. Аз много страдах през това време. И двамата много ми липсваха – и той, и неговия син. Знаех си, че само сме си виновни, и някак не исках аз да направя първата крачка. През онова време един въпрос не ми даваше мира, и той беше дали с Рейма ще се съберем отново. Тогава съвсем случайно попаднах на сайта на Беркант.

Сега ако ме питате какво съм му писала – не мога да ви кажа. Знам само че бях в някакъв амок и постоянно повтарях, че искам да съм с него. Е, прогнозата на ходжата се сбъдна, като признавам си, послушах съвета му, склоних глава и казах, че съжалявам и че прощавам. От тогава минаха някъде около четири месеца – време достатъчно, за да разбера, че нито аз имам нужда от друг, нито Рейма от други.

Затова не го мислете, пишете на Беркант, ако имате някакви колебания. Човек винаги има нужда от съвет, и то от непознат, че то в повечето случай познатите само те объркват.

Самотата едва не ме уби

Казвам се Полина Герасимова и съм от София. Омъжих се когато бях на 19, сега съм на 42 години, разведена съм повече от две десетилетия. Нямам деца, но не губя надежда. Бракът ми беше краткотраен, въпреки че след като се разведохме официално с бившия ми съпруг живяхме заедно още седем години. Нещо като втори шанс, но по-скоро беше втори шанс за неговата грубост.

След това нямах никакъв късмет с мъжете. Бягаха от мен като от прокажена. А аз не съм грозна, дори някои са ми казвали, че съм умна, забавен събеседник съм, мога да готвя добре, гледам си къщата и градината на село. Работя като научен сътрудник. Обиколих де що има врачки с надеждата някоя да ми каже какво не е наред, и на психолог бях, но нищо. И въпреки, че съм християнка, реших да пиша на ходжата с надеждата поне той да има някакъв отговор. Разбира се, признавам си, че не очаквах отговор. Аз съм си малко мнителна по характер.

Както и да е, поръчах си муска от Беркант, писах му, пратих дори запитване за една моя близка. Сега единственото, което се е променило при мен е, че си водя една кореспонденция с един мъж от Белгия, на 50 години е, и той е разведен като мен, но има дете. Не знам какво ще излезе, факт е, че наесен мисля да отскоча до там, за да разбера дали я има химията и наживо.

Дори и нищо да не излезе, аз вече имам увереност как и защо нещата трябва да се случват, виждам някакъв смисъл, все пак.

Така че, мили дами, пишете на Беркант. Аз поне живея с доброто, което направих на моята близка, защото то се връща, нали знаете?