Ходжа Хаджи Беркант

За него вече съм единствена

Казвам се Боряна Антонова и съм от Панагюрище, но в момента живея във Финландия. На 24 години съм. От около година и малко имам връзка с едно момче. Той се казва Рейма, на 28 години е, имал е вече един брак, от който има син. Неговият син се казва Енсио и е само на осемнадесет месеца.

Може би трябва да започна с това, че Рейма е зарязал майката на Енсио, докато тя е била бременна с него. Ние с него се запознахме доста преди това, и аз не съм причина за тази раздяла. Там са малко объркани и сложни нещата, затова не искам да изпадам в подробности. Факт е, че когато той взима детето, го гледаме заедно, дори през повечето време аз и това много ме радва.

През тези две години си изневерявахме взаимно. Тихомълком. Мислехме си, че другия не знае. Един се разбра всичко и стана голям скандал. Той се изнесе от квартирата, в която живеехме заедно. Не се виждахме в продължение на няколко месеца. Аз много страдах през това време. И двамата много ми липсваха – и той, и неговия син. Знаех си, че само сме си виновни, и някак не исках аз да направя първата крачка. През онова време един въпрос не ми даваше мира, и той беше дали с Рейма ще се съберем отново. Тогава съвсем случайно попаднах на сайта на Беркант.

Сега ако ме питате какво съм му писала – не мога да ви кажа. Знам само че бях в някакъв амок и постоянно повтарях, че искам да съм с него. Е, прогнозата на ходжата се сбъдна, като признавам си, послушах съвета му, склоних глава и казах, че съжалявам и че прощавам. От тогава минаха някъде около четири месеца – време достатъчно, за да разбера, че нито аз имам нужда от друг, нито Рейма от други.

Затова не го мислете, пишете на Беркант, ако имате някакви колебания. Човек винаги има нужда от съвет, и то от непознат, че то в повечето случай познатите само те объркват.

Няма да ви разказвам моята история, а тази на приятелката ми. Като цяло животът ми е чудесен, но стана още по-прекрасен след като помогнах и на нея да усети радостта от това да живееш спокойно и пълноценно. Имам си приятел, с който сме заедно от две години и половина; Студенти сме в Благоевград и живеем заедно; Имам страхотни приятели, които много държат на мен, както и аз на тях. Имам си и най-добра приятелка.

С тази моя приятелка се познаваме от почти пет години и винаги сме били неразделни. Познаваме се до такава степен, че дори и един поглед стига за да си кажем това, което искаме. Тя е красиво и умно момиче, но сама се опитва да провали живота си. За малко да зареже учението, а имаше такова голямо желание да следва. Работеше в едно квартално заведение като барманка, при положение, че нито заведението, нито колежките, нито шефът й и харесваха. Беше се закотвила там и не искаше да мърда.

Имаше проблем и с връзките, не й вървеше никак с мъжете. Тя е на 23 години, както казах красива и забавна е. Мъжете я заглеждаха и й се лепяха като мухи на мед. Но… . Тя просто с никой не можеше да изкара повече от два месеца. Глезят я, държат се добре с нея. Последният й приятел даже беше невероятен мъж. Отнасяше се с нея като с кралска особа, но… Краят настъпи след месец. Моята приятелка заряза и него.

Реших, че има нещо гнило в Дания, ако ме разбирате. Не можеше така да продължава. Бях уверена, че има чуждо вмешателство, защото Миленка, моята приятелка е хубаво момиче и е нормално да й завидят. Така и беше станало. Една колежка от нашият курс ми каза за Беркант и аз му писах. Хареса ми това, че нямаше нужда да я водя с мен, не се наложи да се срещаме лично, всичко стана по интернет. И по-добре, защото тя никога нямаше да се съгласи да дойде с мен. Беркант й изработи личен талисман, който аз й дадох като й казах, че е бил мой и сега й го подарявам, за да й донесе щастие. Тя се „върза“ и не се разделя с него. Ако ме питате дали е подействал, ще ви кажа само едно – Миленка вече не работи като барманка и учи много старателно, защото сме в сесия. Благодаря на Беркант, както и на всички, които са писали тук, тъй като вашите истории ми дадоха увереност, от която имах нужда.

Биляна Томова
гр. Благоевград

Привет! Казвам се Радостина Тодорова и съм от град Перник. Имах страхотен проблем с най-добрата ми приятелка и искам да ви разкажа за него и за това как хаджи Беркант ми помогна да се справя с него.

Историята е следната. С най-добрата ми приятелка сме заедно още от ученички, приятелството ни продължава вече 12 години. Винаги съм я приемала като сродна душа и уникален човек. За мен и за хората, които я познават тя наистина е уникална в много отношения, има невероятно чувство за хумор. Като интелект и обща култура превъзхожда повечето хора, които познавам, но въпреки това не е някоя, която ще тръгне да се надува от това.

В последните години леко се разминаваме, но няма ден, в който да не си кажем по две-три думи в скайпа или по телефона. И двете сме доста заети, но когато имаме време не пропускаме да се видим някъде на кафенце или биричка. Напоследък, обаче, забелязвам някои доста неприятни неща в поведението й.

Преди известно време бяхме седнали в едно заведение. Тя на няколко пъти обиди доста грубо сервитьорката, нещо, което е нетипично за нея. Това го бях забравила до деня, в който си говорихме по телефона и при споменаването на една наша обща позната, тя започна да обижда външността й с някои доста оригинални, но и злобни метафори. Когато й направих забележка, че все пак момичето има хормонални проблеми и няма как да отслабне, тя ми отговори:“ Ами върви да се търкаляш заедно с нея, тогава!“

Някак не й обърнах внимание, но този уикенд си направихме двете едно малко пътуване извън Перник и отново същата безпричинна злоба ме удиви. Гледаме телевизия в хотела и някаква манекенка дава интервю, при което моята мила приятелка поне 10 пъти я нарече мърла, пръдла и т.н. думи, които вярвайте ми, не съм чувала от нея до сега.

От една страна си го обяснявам с факта, че винаги е имала някакви комплекси за външността си, но това никога не е влияело на преценката й и отношението й към хората. Вярно е, че и в последните месеци доста понапълня и се мъчи с разни зверски диети, но и аз не съм Линда Еванджелиста. Това съвсем не ми дава право да обиждам другите.

Това са само част от нещата, които ме накараха да пиша на ходжата Беркант. Моята приятелка имаше и неуспех с мъжете, все се разделяше с тях, и то обикновено за глупости.
Макар и кратък, отговора на Беркант ми вдъхна увереност, че мога да помогна на приятелката си, а за рожденият й ден й поръчах и личен талисман. Имам чувството, че някой с ръка изтръгна лошото от нея, сега тя е много по-спокойна и си е пак същата. Прекалено малко са близките и истински хора, които ни праща съдбата, затова трябва да положим усилия да ги задържим дори и в моменти, когато при тях нещата не са много добре.

Благодаря ви за вниманието и бъдете здрави!

Радостина