Posts Tagged ‘приятелка’

Вдъхна ми увереност как и защо се случват нещата!

сряда, август 3rd, 2011
Самотата едва не ме уби

Самотата едва не ме уби

Казвам се Полина Герасимова и съм от София. Омъжих се когато бях на 19, сега съм на 42 години, разведена съм повече от две десетилетия. Нямам деца, но не губя надежда. Бракът ми беше краткотраен, въпреки че след като се разведохме официално с бившия ми съпруг живяхме заедно още седем години. Нещо като втори шанс, но по-скоро беше втори шанс за неговата грубост.

След това нямах никакъв късмет с мъжете. Бягаха от мен като от прокажена. А аз не съм грозна, дори някои са ми казвали, че съм умна, забавен събеседник съм, мога да готвя добре, гледам си къщата и градината на село. Работя като научен сътрудник. Обиколих де що има врачки с надеждата някоя да ми каже какво не е наред, и на психолог бях, но нищо. И въпреки, че съм християнка, реших да пиша на ходжата с надеждата поне той да има някакъв отговор. Разбира се, признавам си, че не очаквах отговор. Аз съм си малко мнителна по характер.

Както и да е, поръчах си муска от Беркант, писах му, пратих дори запитване за една моя близка. Сега единственото, което се е променило при мен е, че си водя една кореспонденция с един мъж от Белгия, на 50 години е, и той е разведен като мен, но има дете. Не знам какво ще излезе, факт е, че наесен мисля да отскоча до там, за да разбера дали я има химията и наживо.

Дори и нищо да не излезе, аз вече имам увереност как и защо нещата трябва да се случват, виждам някакъв смисъл, все пак.

Така че, мили дами, пишете на Беркант. Аз поне живея с доброто, което направих на моята близка, защото то се връща, нали знаете?

Чувствах, че животът ме мачка!

петък, януари 22nd, 2010

Преди време се чувствах много зле, без никакво самочувствие, без настроение, без желание за каквото и да било. Бях много объркана. Пропуснах да ви кажа, че се казвам Калина Василева и съм на 24 години. Родена съм и все още живея във Варна.

Та относно състоянието ми. Бях много зле. Сигурно е било депресия – не знам! Нямаше причина, но то просто стана

Живея с приятеля си от две години, бях малко недоверчива към чувствата му. Той се държи добре с мен, но кой знае защо все ми беше тъпо, все ми беше скучно… Исках да постигна душевен мир и спокойствие,но не знаех как?

Тогава една моя приятелка ми подхвърли идеята да надникна в бъдещето си, да питам някой какво ме очаква. Честно да ви кажа, явно писмото ми е било много объркано към Беркант, аз сега не искам да навлизам в подробности, но този човек почти нищо не ми каза за бъдещето, само малко щрихи нахвърли. Но за сметка на това все едно ме тресна нещо по главата – толкова откровен отговор получих. И съм много доволна и много щастлива сега.

Искам да ви кажа – пишете му, дори и да не ви интересува какво ще се случи утре. След неговият отговор моето утре стана много по-ясно!

Беркант ми помогна да запазя приятелството си

вторник, декември 8th, 2009

2Здравейте! Имам нужда да споделя с вас радостта от това, че в тези трудни времена успях да запазя най-ценното, което може да има един човек – приятел. В случая става дума за жена. Казвам се Снежа Рангелова и съм от град София. Имам връзка с мъж от две години! Много се обичаме. Нямаме проблеми, караме се понякога, но не е сериозно! Освен това имам приятелка, с която учихме заедно. И двете сме на една възраст – 39 години. Аз съм разведена, а тя е мома. Винаги съм й вярвала, споделяла съм и всичко, помагали сме си взаимно! От нейна страна съм получавала същото, ако не и повече!

Всичко изглеждаше идеално, докато тя не реши, че трябва да ми вземе гаджето.


Някак постепенно започна да интимничи с гаджето ми, да му прави комплименти, да настоява да излизат само двамата! В началото си помислих, че ме гони някаква параноя. Не можех да повярвам! Но и наши общи приятели са го забелязали, някои по-откровенни ми казаха, че тя се държала с него в мое отсъствие като „същинска уличница“.

Не вярвайте на хорски приказки! Писах на Беркант в момент, в който ми беше много трудно. Той ми отвори очите за много неща. А аз бях готова да зачеркна дългогодишното ни приятелство заради едни слухове и някакво въобразяване. Благодаря на Беркант, че ме предпази от най-голямата грешка в живота ми и че ме предпази да не загубя най-милите си хора.

Бъдете здрави и дано ходжата помогне и на други хора: snejka_23@abv.bg

© 2010 Ходжа Хаджи Беркант