Ходжа Хаджи Беркант

Привет на целия екип! Искам да ви благодаря за милото отношение и за разбирането. Предайте сърдечните ми благодарности на ходжата Беркант за муската, която ми прати, и която беше за моята баба. Дядо почина преди пет месеца, и от тогава тя не е същата. Всеки път се притеснявам за нея, когато отиван на лекции, и я оставам сама. Ние си живеем двете, тъй като родителите ми работят в Испания. На практика те с дядо ме отгледаха. И на мен ми е мъчно за него, но нейната мъка беше нещо страшно. Толкова дни минаха, а тя не спираше да плаче. За беда нейна близка приятелка влезе в болница, и това я разстрои допълнително.

Изобщо, годината беше много лоша за нея, лош старт. Но поне краят ще е добър. Баба ми вече не е онази, която беше. Поне започна да спи нормално, че допреди месец по цели нощи будуваше. Това е, което мога да кажа. Още веднъж благодаря на всички. Бъдете здрави!

Кремена Ингилизова от Пазарджик

Онова, което получих като отговор от ходжата ме накара да ви пиша писмото за благодарност. Много искам да благодаря на този добър и спокоен човек, който ме накара да вярвам, че животът ми има смисъл. Аз съм Кичка Тополова от Русе. Писах на сайта след като ме изоставиха за пореден път. За мен беше много тежко, тъй като аз съм вече на 38 години, и все още не съм намерила другар в живота. Сега съм малко по-спокойна, защото както ми писа ходжата, ще се запозная с един мъж, който ще се окаже много важен за мен.

Освен това, трябва да ви кажа, че по-страшно от отчаянието няма, а аз така се бях отчаяла… Една моя съученичка почина наскоро, ей така, единия ден се видяхме и на другия вече я нямаше. И като няма с кой да споделиш болката е много тежко. А за трудностите в живота няма да обяснявам – то кой ли ги няма. Поне е добре, че работа имам. Още веднъж искам да кажа на Берканто, че всеки ден препрочитам писмото му, и че може да е ходжа, ама неговите думи ме накараха да ходя пак на наша си, българска църква. Много мъдър и добър човек. Да е жив и здрав.

С уважение, Кичка от Русе

Казвам се Ангел Стойчев Райчев. На 39 години съм, от Стара Загора. Писах на Беркант заради една стара семейна вражда. Злобата и омразата на едни роднини задушаваше развитието ми.

Аз имам павилион за закуски, зад него, в къщата е работилницата, в която работя с моята съпруга. Къщата е семейна, голяма. На първия етаж сме ние, на втория е брат ми, а на третия живее една братовчедка на родителите ми. Е тая стара леля ни разказа играта отвсякъде. То не бяха клетви, то не бяха обиди, то не беше злоба. Настрои брат ми и снаха ми против мен, създаваше ми проблеми с работата, постоянно пишеше доноси и клевети, журналисти вика – няма такъв панаир като нашия.

Съпругата ми е много чувствителна, стана така че тръгна по лекари, изписаха й антидепресанти, след лекарите дойде ред и на врачките. Една дори дойде в къщи, отмъкна ни два златни пръстена. Докато се ровила в нета, жена ми попаднала на сайта на Беркант. Каза аз да му пиша, защото тя била кутсузлийка и можело пак нещо да стане. В крайна сметка си поръчах една муска. Попитах Беркант и за някои други неща, той ми отговори. Не съм очаквал такова писмо – мъдри думи и
приказки на умен човек. Сега нещата са по-спокойни. Дъжим муската в магазина, а тя като чели наистина държи лошото далеч от нас. Най съм щастлив от това, че съпругата ми тръгна отново на работа.

Няма какво друго да кажа, освен че всяко спокойствие си има цена. И аз хич не съжалявам за парите, а за пропуснатото време.

Ангел С. Райчев от Ст. Загора