Ходжа Хаджи Беркант

Казвам се Дарина. От София съм, но в момента живея закратко в Плевен. Моята история е следната – имах двама мъже в моя живот. Писах на Беркант, защото не знаех с кой искам. Щях да се побъркам!

Ето за какво става дума. Единият е прекрасен като човек, държи се много добре с мен, с него се чувствам истинска жена, помагал ми е много пъти, давал ми е съвети, мога да разчитам на него за всичко. Знае какво искам и от какво имам нужда, дава ми сигурност и всичко това може би е така, защото той е на 37 години, а аз на 24. Това страшно много ме притесняваше, страхувам се от хорското мнение, от това на родителите ми защото мислех, даже бях сигурна , че те няма да го приемат.

Другото което е, той не е красив, даже мога да твърдя че си е малко грозничък. Но непрекъснато ми казва, че ме обича и мисля, че е искрен.

Много пъти се опитвах да скъсам с него, но все не се получаваше.

Другият мъж е на моята възраст, българин е, но от 10 години вече си живее в Англия, в някакво градче близо до Лондон, изглежда доста добре и също мисля, че е невероятен човек, но с него не се познавам толкова добре както с първия и ме притеснява.

Той също е доста сериозен и сме си говорили и той ми каза, че иска да бъде с мен и има сериозни намерения.

Но проблема е , че сега той си е в Англия и от там нататък не знам… Иначе си идва на всеки 3 месеца.

Ето това е моята история. Исках да разбера с кой ще бъда, а и се колебаех. Затова писах на Беркант, трябваше ми съвет. Сега съм с онзи мъж, който е близо за мен. Сигурно е много тъпо, но честно да ви кажа – има такива моменти… Колебанието ми можеше да ме накара да сторя някакви глупости.

Много искам да ви разкажа моята история, не за да е поука на всички вас, а за да ми олекне най-накрая. Направо не знам от къде да започна. Вече повече от 3 години имам приятел и почти бях сигурна, че това е любовта на живота ми. Все още, въпреки случилото си мисля, че той е моят мъж.

Преди една година на рождения ми ден, който е на 22 декември, обаче така се развиха нещата, че се скарахме. Не мога да кажа чия беше вината. Аз бях хванала едни негови разговори и смс-и по телефона с едно негово предишно гадже и го попитах какво значи това. Той се развика що съм му пипала телефона и така стана нещо страшно, много викане, много обиди…

В крайна сметка решихме да се разделим за известно време. Аз му казах, че ще е най-добре да направим една обща ревизия на живота си.

Мина известно време. Събрахме се пак, бяха минали няколко месеца, по-точно за Великден бяхме вече заедно. Но през това време аз вече си бях намерила друг приятел, който не обичах и с който бях само да докажа пред себе си, че все още съм желана.

Знам, че това беше много тъпо и че нараних и другият мъж наистина много, защото по неговите думи той вече беше влюбен. Изложих себе си, беше ужасно

Проблемът дойде от това, че след като пак се събрахме той също имаше приятелка. Все пак е хубав мъж и жените го харесват! Мразя се, че по онова време бях с него, а адски много го обичам той и до ден днешен е с приятелката си, която му се води за официална.

Затова писах на ходжата. Исках да знам има ли смисъл да го чакам и да се насявам, че ще бъдем заедно. Прекарах Коледата сама, трябва да ви кажа, че не беше толкова страшно, колкото миналия път, когато се бяхме скарали за рожденият ми ден.

Получих си отговора и съм спокойна. А за да ми върви малко повече си поръчах и муска, която се надявам да ме пази да не върша повече глупости.

Маруся Колева, Стара Загора

Здравейте, добри хора! Казвам се Аглика и съм родена в Асеновград. Реших да ви споделя моята история, защото искам да разберете колко важно е да направите необходимото нещата да се случват, а не само да се тръшкате, че животът ви не върви както трябва. Понякога имаме нужда от много малко, а ние от инат си тъпчем в нещастието, защото така ни харесва.

В момента живея в Шотландия, в Пейзли, едно градче близо до Глазгоу. Тук съм от осем месеца, но нещо не ме свърта и може да се върна в България. Моят проблем, по който писах на Беркант беше свързан с едно момче. Всичко започна преди малко повече от половин година, когато се запознах с него. В чужбина запознанствата стават много лесно, хората тук се сближават повече, отколкото в България. Много бързо си допаднахме, не мина време и започнахме да излизаме заедно, говорехме си, споделяхме, заедно теглихме каруцата на емигрантството.

Всичко вървеше нормално, докато в един момент не се влюбихме. Мога да кажа, че имахме прекрасна връзка, до момента, в който той не реши да се отдръпне, защото го притесняваше разликата във възрастта ни- той е на 41, а аз на 22. изпадна в някакви много особени настроения, каза ми че се е влюбил фатално в мен, а аз съм била много млада и съм щяла да го оставя… ей такива неща.

Продължихме да се виждаме, но всеки път обсъждахме този въпрос. Трябва да уточня, че той никога не е бил женен, аз не съм някоя, дето ще тръгне семейства да разбива. Колкото и да му обяснявах, че го обичам, той си знаеше неговото.

Какво значение има възрастта, щом се обичаме? Започнах да му обяснявам, че има достатъчно примери за това, че и с по-голяма разлика хората се обичат и живеят заедно. Даже имаме една съседка, която беше с 13 години по-голяма от мъжа си, и деца си имат хората, но това тук все пак е Англия, а той явно е възпитан по-различно.

Както и да е… Няма да изпадам в подробности. Ще ви кажа само, че един прекрасен ден, след като се върнах от работа, той се беше изнесъл от общата ни квартира. То не бяха разговори, то не бяха молби… Накрая писах на Беркант. Той ми изпрати един талисман за моята любов. Аз трябваше да го нося с мен, докато се виждахме с моя приятел. Не знам дали ще повярвате, но малко по малко нещата се успокоиха. Той свикна с мисълта, че ще дойде време, в което аз също ще бъда на 41 и пак ще бъда с него.

Така че, ако имате въпроси, пишете на Беркант. Той ми помогна на мен, сигурна съм, че ще ви помогне и на вас.

aglika.bogdanova@gmail.com.