Ходжа Хаджи Беркант

Трети шанс за любовта

Много не бях съгласна в началото да споделям проблемите си с други хора, но като видиш светлина в тунела, и си казваш, че може би някъде по света има и други с твоите проблеми и ще е добре и те да получат някакво успокоение.

Аз имах нещастието да се влюбя фатално цели два пъти. От това ми останаха тези две прекрасни дечица. Както и куп болести, но не е нещо фатално. Справям се благодарение на приятелите си, тъй като родителите ми живеят в чужбина, и колкото и да ми пращат някакви пари, друго си е да имаш някой тук, на който можеш да разчиташ.

Най-лошо беше когато останах без работа. За съжаление в България все още съществуват някакви предразсъдъци, тъй като името ми е турско, нищо че говоря идеален български – все пак тук съм родена. Никой не искаше да вземе жена с две деца. И през това минах. Но най-лошо е да се справям с всичко сама. Не толкова, че трябва да направя нещо, а това че нямаше кой да ме подкрепи, една добра дума да каже. И като прибавим към това болестта на най-добрата ми приятелка, може да си представите какво ми е било. Минах сама и през това изпитание. Сега тя е добре.

От Беркант поисках муска и гадание. Не ми се вярваше много, но реших да опитам. Ако ви кажа, че сутрин намирам винаги време, за да препрочитам написаното от него, сигурно няма да ми повярвате. Минах през известни перипетии, докато се получи всичко, че и адреса трябваше да сменя, друга квартира намерих, но всичко се оправи.

Сега живея с един мъж, с когото се запознах преди време. Не знам дали ще се получи нещо. По предпазлива съм. Гледам да не се паля много. Искам да благодаря на Беркант и на хората, които ми помогнаха да се свържа с него.

Ш. Халилова

Самотата едва не ме уби

Казвам се Полина Герасимова и съм от София. Омъжих се когато бях на 19, сега съм на 42 години, разведена съм повече от две десетилетия. Нямам деца, но не губя надежда. Бракът ми беше краткотраен, въпреки че след като се разведохме официално с бившия ми съпруг живяхме заедно още седем години. Нещо като втори шанс, но по-скоро беше втори шанс за неговата грубост.

След това нямах никакъв късмет с мъжете. Бягаха от мен като от прокажена. А аз не съм грозна, дори някои са ми казвали, че съм умна, забавен събеседник съм, мога да готвя добре, гледам си къщата и градината на село. Работя като научен сътрудник. Обиколих де що има врачки с надеждата някоя да ми каже какво не е наред, и на психолог бях, но нищо. И въпреки, че съм християнка, реших да пиша на ходжата с надеждата поне той да има някакъв отговор. Разбира се, признавам си, че не очаквах отговор. Аз съм си малко мнителна по характер.

Както и да е, поръчах си муска от Беркант, писах му, пратих дори запитване за една моя близка. Сега единственото, което се е променило при мен е, че си водя една кореспонденция с един мъж от Белгия, на 50 години е, и той е разведен като мен, но има дете. Не знам какво ще излезе, факт е, че наесен мисля да отскоча до там, за да разбера дали я има химията и наживо.

Дори и нищо да не излезе, аз вече имам увереност как и защо нещата трябва да се случват, виждам някакъв смисъл, все пак.

Така че, мили дами, пишете на Беркант. Аз поне живея с доброто, което направих на моята близка, защото то се връща, нали знаете?

Здравейте, казвам се Таска Урумова и съм родом от Стубел, Монтанско. Още много млада заминах във Варна, където се омъжих и живея до днес. На 62 години съм. Имам дъщеря, син и двама внуци. Моят проблем е синът ми, който много пие. През годините сме пробвали какво ли не, но нищо не помогна. Преди около година писах на ходжата Беркант за този проблем. Не мога да кажа, че е отказал пиенето. Пак пие, но вече не буйства така, както преди. А и да си призная – по-малко пие, въпреки че за една майка да вижда така детето си хич не е лесно. Ицко е на 36 години вече, не е женен, но си има приятелка. Започна да работи, до сега ние с баща му и кака му го издържахме.

Мъка беше, добри хора, мъка и страдание е това неговото пиянство. Поне вече се е кротнал и не е както преди. Не знам, аз много мислих преди да пиша, защото сигурно има много хора с моя проблем, да не подведа някой. Но писмото на Беркант ми показа и някои мои грешки, които съм допускала през годините. Защото, нали знаете – за всичко майките са виновни.

Моля се само това положение да се задържи такова по-дълго време. Родителите сме длъжни всичко да правим в името на децата си. Сега искам да видя нашия Ицко със семейство, и ако е писано – още едно внуче да имаме. Затова си поръчах още една муска – белким помогне и за това.