Ходжа Хаджи Беркант

Моето дете ще учи в чужбина

Привет, мили хора! Пише ви една много щастлива майка. Имам дъщеря, Аделина се казва, на 26 години е. Много се радвам, че мога да споделя и с вас нашата радост – Ади ще учи във Франция.

Голяма борба беше. Ади вече завърши френска филология тук, в България, но мечтата ни винаги е била да продължи някъде навън. За наша гордост тя ще учи във Франция, в Париж, като най-хубавото е, че там има къде да живее, тъй като нейната кръстница е омъжена за французин.

Аз писах на Беркант с молба да ми направи една консултация, за да разберем какво що. Той каза, че Аделинка на криле ще лети. Тогава не го разбрах много, мислех, че някаква радост ни очаква. То и това е радост, но ако се бях замислила малко, щях по-рано да се сетя, че Ади не е летяла досега със самолет, и че само преди три дни я изпратихме на летището. Така хем на самолет, хем за Франция – просто пожелавам такава радост на всяка майка, и всяко дете да учи и да се занимава с онова, което иска, и най-вече да си хващат пътя и да заминават, че в тая държава няма вече хляб за тя. Само убийци, изнасилвачи и некоректни работодатели.

Благодаря на Беркант и милите хора, които ме свързаха с него. Пожелавам на всеки подобно щастие и такава гордост.

Мая Иларионова от Пловдив

Превъзмогнах изневярата на съпругата си

Аз няма да бъда много обяснителен, защото историята е приключена за мен, и благодаря на Съдбата, че колкото и нетрадиционо да ми се струваше в началото, решението да пиша на Беркант се оказа правилно.

Работя като технолог в едно предприятие, дълги години работихме заедно със съпругата ми, но стана така че тя напусна и мен, и фирмата. Казвам се Йордан Йончев и съм от Стара Загора, бившата ми съпругата се казва Елена. Имам чувството, че жените с това име са родени да създават войни и раздори, но както и да е…

От брака си с Елена имаме дъщеря, която остана при мен, докато майка й изживява любовта на живота си. Това беше единственото, което исках – исках детето да остане при мен. За Беркант научих от една колежка, която му е писала. Муските, които поръчах за мен и детето нося всеки ден. Сега дори не си помислям за друга връзка, но знам ли, някой ден може и това да стане. Искам да кажа на хората, които изневеряват или имат такива намерения, че е много грозно да мамиш партньора си и рано или късно всичко се научава.

Здравей, ходжа Беркант! Пише ти Павел Райков от Бургас. Не знам дали си спомняш, но преди няколко месеца ти пратих писмо. Аз съм морякът със момичето, което искаше гадаене по Корана. Искам само да ти кажа, че муската, която ми направи върши страхотна работа. За човек, който цял живот почти е бил на сушата, пътуването с кораб си е предизвикателство, а и вече не съм на ония години, че съвсем да не ми пука.

Признавам си, че при пътуването, което се случи малко след като си получих талисмана от теб, аз не го взех със със себе си. Нищо не се случи, но този път ми изчезна багажа. Добре, че не носех нищо ценно, а само дрехи. Предвидливо разделям важните неща от другите. Тях ги нося на една чантичка на кръста.

В общи линии стана така, че след като ти писах имах още два рейса. Сърцебиенето и задухът изчезнаха. Мога да кажа, че се чувствам много по-стабилен и спокоен.

Мисля си, дали не може да направиш една муска и на моята приятелка. Скоро има рожден ден и ще й я подаря.

Не се сещам какво друго да ти кажа, понеже нали се бяхме разбрали да ти пиша, ако нещо не е наред. Е, аз ти пиша за да ти кажа, че всичко е повече от наред.

Благодаря ти за всичко и бъди здрав.