Posts Tagged ‘истина’

Моето дете ще учи в чужбина

четвъртък, август 18th, 2011
Моето дете ще учи в чужбина

Моето дете ще учи в чужбина

Привет, мили хора! Пише ви една много щастлива майка. Имам дъщеря, Аделина се казва, на 26 години е. Много се радвам, че мога да споделя и с вас нашата радост – Ади ще учи във Франция.

Голяма борба беше. Ади вече завърши френска филология тук, в България, но мечтата ни винаги е била да продължи някъде навън. За наша гордост тя ще учи във Франция, в Париж, като най-хубавото е, че там има къде да живее, тъй като нейната кръстница е омъжена за французин.

Аз писах на Беркант с молба да ми направи една консултация, за да разберем какво що. Той каза, че Аделинка на криле ще лети. Тогава не го разбрах много, мислех, че някаква радост ни очаква. То и това е радост, но ако се бях замислила малко, щях по-рано да се сетя, че Ади не е летяла досега със самолет, и че само преди три дни я изпратихме на летището. Така хем на самолет, хем за Франция – просто пожелавам такава радост на всяка майка, и всяко дете да учи и да се занимава с онова, което иска, и най-вече да си хващат пътя и да заминават, че в тая държава няма вече хляб за тя. Само убийци, изнасилвачи и некоректни работодатели.

Благодаря на Беркант и милите хора, които ме свързаха с него. Пожелавам на всеки подобно щастие и такава гордост.

Мая Иларионова от Пловдив

Бях се затворила в себе си

четвъртък, декември 10th, 2009

2Аз съм на 28. Не знам какво се случи с мен и каква беше причината, но от известно време се чувствах отвратително-много често изпадах в лошо настроение без сериозна причина.

Вечно анализирах постъпките си, усещах, че силно се влияя от мнението на останалите за мен и не знаех как да спра да обръщам внимание на това.

Може би именно затова толкова често се чувствах самотна и неразбрана. Опитвах се да не показвам чувствата си и никой да не вижда тъгата, която понякога направо извираше от мен. А дори и аз не знаех защо я изпитвам.

Тогава писах на Беркант. Не знам защо бях решила, че съм омагьосана, че някой ме е урочасал, че ми е направил нещо.

Естествено, имаше и дни, в които се чувствах много добре, весела, радостна, но след тях идваше депресията.

Помолих Беркант за някакъв ритуал, и аз самата не знаех какъв, но исках да ми помогне. Не знам какво е направил. Поръчах си муска, а получих много повече – той ми показа грешките ми, част от миналото, където съм бъркала и ми каза и какво ме очаква. Нямаше нищо общо с никоя врачка, която бях посетила преди това. Една дори още продължава да ми досажда и да ми иска пари.

Просто е невероятно как получих от Беркант точно онова, което исках, без да е досаден, нахален или назидателен. Това е от мен. И вие ще разберете, ако му пишете за какво става дума, то не може да се обясни.

Влюбих се в страхотна жена, Беркант ми помогна да я имам

сряда, ноември 25th, 2009

1Аз съм мъж, на 26 години. Казвам се Крум. Бях безнадеждно влюбен в жена, която е на 42 години. Знам, че това звучи малко стряскащо, но така стоят нещата. Имаше време, в което си мислех, че никога няма да бъдем заедно.

Трябва да ви кажа, че разликата в годините ни е доста относителна. Тя изглежда доста по-млада, дори направо запазена и почти никой не може да предположи за това, че тя може да ми бъде майка.

Сигурно трябва да уточня че тя изглежда невероятно красива, и честно казано по-добре от почти всички момичета- мои връстнички- но не външността й е това, което ме накара да се влюбя в нея.

Няма да лъжа и ще ви кажа, че в началото бях чисто сексуално привлечен от нея – красиво лице, стройно тяло, естествена и непринудена, дори и когато е без грим. Но душата й е още по-красива – запазила невинността и детското в себе си.

Много дълго време не правихме секс. Обичах я от цялото си сърце. Но тя се отдръпна. Не се обаждаше, не ми отговаряше. Не след дълго разбрах, че се е хванала с някакъв чичко, само и само да отговаря на очакванията на хората. Ходих при нея, молих й се – тя ме гонеше, не искаше да ме вижда, веднъж дори извика и полиция. И въпреки всичко получих от нея писмо, че не може да върви против хората и порядките. Тогава една моя бивша съученичка от Доспат ми каза, че е писала на някакъв ходжа и ме посъветва да му пиша и аз. Писах на Беркант. Не исках да знам какво ме очаква, просто исках да си я върна. Той ми прати един талисман, който аз й подарих и не смел дълго тя се върна при мен.

Моята история е по-дълга, но това което направи Беркант за мен и нея е много повече.

© 2010 Ходжа Хаджи Беркант