Моето дете ще учи в чужбина
четвъртък, август 18th, 2011Привет, мили хора! Пише ви една много щастлива майка. Имам дъщеря, Аделина се казва, на 26 години е. Много се радвам, че мога да споделя и с вас нашата радост – Ади ще учи във Франция.
Голяма борба беше. Ади вече завърши френска филология тук, в България, но мечтата ни винаги е била да продължи някъде навън. За наша гордост тя ще учи във Франция, в Париж, като най-хубавото е, че там има къде да живее, тъй като нейната кръстница е омъжена за французин.
Аз писах на Беркант с молба да ми направи една консултация, за да разберем какво що. Той каза, че Аделинка на криле ще лети. Тогава не го разбрах много, мислех, че някаква радост ни очаква. То и това е радост, но ако се бях замислила малко, щях по-рано да се сетя, че Ади не е летяла досега със самолет, и че само преди три дни я изпратихме на летището. Така хем на самолет, хем за Франция – просто пожелавам такава радост на всяка майка, и всяко дете да учи и да се занимава с онова, което иска, и най-вече да си хващат пътя и да заминават, че в тая държава няма вече хляб за тя. Само убийци, изнасилвачи и некоректни работодатели.
Благодаря на Беркант и милите хора, които ме свързаха с него. Пожелавам на всеки подобно щастие и такава гордост.
Мая Иларионова от Пловдив
Святият човек
Аз съм на 28. Не знам какво се случи с мен и каква беше причината, но от известно време се чувствах отвратително-много често изпадах в лошо настроение без сериозна причина.
Аз съм мъж, на 26 години. Казвам се Крум. Бях безнадеждно влюбен в жена, която е на 42 години. Знам, че това звучи малко стряскащо, но така стоят нещата. Имаше време, в което си мислех, че никога няма да бъдем заедно.