Ходжа Хаджи Беркант

Защитих семейството си

Казвам се Ангел Стойчев Райчев. На 39 години съм, от Стара Загора. Писах на Беркант заради една стара семейна вражда. Злобата и омразата на едни роднини задушаваше развитието ми.

Аз имам павилион за закуски, зад него, в къщата е работилницата, в която работя с моята съпруга. Къщата е семейна, голяма. На първия етаж сме ние, на втория е брат ми, а на третия живее една братовчедка на родителите ми. Е тая стара леля ни разказа играта отвсякъде. То не бяха клетви, то не бяха обиди, то не беше злоба. Настрои брат ми и снаха ми против мен, създаваше ми проблеми с работата, постоянно пишеше доноси и клевети, журналисти вика – няма такъв панаир като нашия.

Съпругата ми е много чувствителна, стана така че тръгна по лекари, изписаха й антидепресанти, след лекарите дойде ред и на врачките. Една дори дойде в къщи, отмъкна ни два златни пръстена. Докато се ровила в нета, жена ми попаднала на сайта на Беркант. Каза аз да му пиша, защото тя била кутсузлийка и можело пак нещо да стане. В крайна сметка си поръчах една муска. Попитах Беркант и за някои други неща, той ми отговори. Не съм очаквал такова писмо – мъдри думи и
приказки на умен човек. Сега нещата са по-спокойни. Дъжим муската в магазина, а тя като чели наистина държи лошото далеч от нас. Най съм щастлив от това, че съпругата ми тръгна отново на работа.

Няма какво друго да кажа, освен че всяко спокойствие си има цена. И аз хич не съжалявам за парите, а за пропуснатото време.

Ангел С. Райчев от Ст. Загора

Нямам страх от нищо вече!

Моето име е Стефка Якимова, на 25 години съм, родена съм в Провадия. От 7 години уча и живея във Варна. Занимавам се със дизайн на градини и проектиране на паркове и дворни места. Освен това се увличам и от мода, правила съм някога бижута от дърво и мъниста. Смятам себе си за средно успял човек. Не мисля още да създавам семейство, защото искам да видя как е живота навън, в чужбина. Известно време работих и в една фирма, която се занимаваше с разпространение на вино.

Искам да уточня, че никога не съм си представяла, че ще дойде ден, в който ще пиша подобни неща, но бях помолена от сътрудниците на ходжата Беркант. Не отказах, защото знам какво е да имаш разни притеснения и страхове, да нямаш спокойствие и мир в живота си.

Аз имах проблеми със съня, много трудно заспивах. Освен това лесно избухвах, всичко ме дразнеше. Единствения човек, който не го отнасяше е приятелят ми, но той никога не е спирал да се грижи за мен, не ме изостави дори и в моментите, в които ми беше най-трудно и му изневерих.

Проблемите ми със съня бяха такива, че се е случвало да не спя и по три – четири дни. След това успявах да затворя очи за няколко часа, но сънят ми беше повърхностен и не успявах да си почина. Лекари, хапчета, хомеопатия – каквото можах опитах. Нищо не помогна. Така постепенно стигнах и интернет, форуми, споделяния. Там една жена беше писала за ходжата и за това как е помогнал и на нея. Признавам си, че много скептична бях, ама все пак писах. Сега положението не е кой знае колко различно, но поне вече не избухвам за глупости. За това дали да се обърнете към Беркант или не – всеки сам си решава, аз не мога да задължа никой. Трябва да кажа, че поне няма да се обвинявате, че не сте пробвали.

Това мога да кажа аз. Ако някой се интересува от озеленяване или нещо подобно, да ми пише, оставете коментарче долу, аз ще се свържа с вас.

Трети шанс за любовта

Много не бях съгласна в началото да споделям проблемите си с други хора, но като видиш светлина в тунела, и си казваш, че може би някъде по света има и други с твоите проблеми и ще е добре и те да получат някакво успокоение.

Аз имах нещастието да се влюбя фатално цели два пъти. От това ми останаха тези две прекрасни дечица. Както и куп болести, но не е нещо фатално. Справям се благодарение на приятелите си, тъй като родителите ми живеят в чужбина, и колкото и да ми пращат някакви пари, друго си е да имаш някой тук, на който можеш да разчиташ.

Най-лошо беше когато останах без работа. За съжаление в България все още съществуват някакви предразсъдъци, тъй като името ми е турско, нищо че говоря идеален български – все пак тук съм родена. Никой не искаше да вземе жена с две деца. И през това минах. Но най-лошо е да се справям с всичко сама. Не толкова, че трябва да направя нещо, а това че нямаше кой да ме подкрепи, една добра дума да каже. И като прибавим към това болестта на най-добрата ми приятелка, може да си представите какво ми е било. Минах сама и през това изпитание. Сега тя е добре.

От Беркант поисках муска и гадание. Не ми се вярваше много, но реших да опитам. Ако ви кажа, че сутрин намирам винаги време, за да препрочитам написаното от него, сигурно няма да ми повярвате. Минах през известни перипетии, докато се получи всичко, че и адреса трябваше да сменя, друга квартира намерих, но всичко се оправи.

Сега живея с един мъж, с когото се запознах преди време. Не знам дали ще се получи нещо. По предпазлива съм. Гледам да не се паля много. Искам да благодаря на Беркант и на хората, които ми помогнаха да се свържа с него.

Ш. Халилова