Ходжа Хаджи Беркант

Защитих семейството си

Казвам се Ангел Стойчев Райчев. На 39 години съм, от Стара Загора. Писах на Беркант заради една стара семейна вражда. Злобата и омразата на едни роднини задушаваше развитието ми.

Аз имам павилион за закуски, зад него, в къщата е работилницата, в която работя с моята съпруга. Къщата е семейна, голяма. На първия етаж сме ние, на втория е брат ми, а на третия живее една братовчедка на родителите ми. Е тая стара леля ни разказа играта отвсякъде. То не бяха клетви, то не бяха обиди, то не беше злоба. Настрои брат ми и снаха ми против мен, създаваше ми проблеми с работата, постоянно пишеше доноси и клевети, журналисти вика – няма такъв панаир като нашия.

Съпругата ми е много чувствителна, стана така че тръгна по лекари, изписаха й антидепресанти, след лекарите дойде ред и на врачките. Една дори дойде в къщи, отмъкна ни два златни пръстена. Докато се ровила в нета, жена ми попаднала на сайта на Беркант. Каза аз да му пиша, защото тя била кутсузлийка и можело пак нещо да стане. В крайна сметка си поръчах една муска. Попитах Беркант и за някои други неща, той ми отговори. Не съм очаквал такова писмо – мъдри думи и
приказки на умен човек. Сега нещата са по-спокойни. Дъжим муската в магазина, а тя като чели наистина държи лошото далеч от нас. Най съм щастлив от това, че съпругата ми тръгна отново на работа.

Няма какво друго да кажа, освен че всяко спокойствие си има цена. И аз хич не съжалявам за парите, а за пропуснатото време.

Ангел С. Райчев от Ст. Загора

Привет на всички. Моето име е Христина Байкова. Проблемът при мен беше завистта. Хората постоянно ми завиждат и говорят зад гърба ми! Много се дразнех от това, защото и най- добрите ми приятелки започнаха да ми завиждат. Стана почти невъзможно да ходя спокойно на лекции, тъй като повечето ми приятелки са ми състудентки и има моменти, в които направо усещах отровните им стрели.

И то за какво, защото си живея, излизам си с момчета и защото въобще не се влияя от другите! Весела съм по характер, обичам купоните и най-вече да се срещам с момчета, а това най-много ги настървява моите приятелки.

Те най-вече започнаха да завиждат, защото което момче си харесвам, и той ме харесва…или пък те харесват някое момче, а това въпросно момче излиза само с мен. Кажете, аз имам ли вина за това?

Писах на Беркат да ми направи една лична муска, която да ме пази от лошите им очи. Засега са се дистанцирали и се държат дори по-нормално от преди. В крайна сметка човек трябва да си помогне сам. Аз намерих решение на проблема си.

Христина от Монтана, но в момента уча в ЮЗУ Благоевград

Това се случи преди повече от година и половина. Имах връзка с женен мъж. Аз бях свободна, не на последно място бях и малко по-наивна от сега. Лошото е, че освен мой любовник, той беше и мой работодател за известно време.

Въпреки всичко си вършех работата повече от добре, работех и за двама, за да не се чувствам гузна. В началото не исках да имам работа с него, но той непрекъснато се умилкваше около мен. И аз се предадох…

Бях много заслепена, не виждах много неща, постепенно реших да напусна, защото връзката ни беше безперспективна и ми носеше само негативни емоции.

Споделих му, че съм решила да се разделим, той започна да ми обяснява че ме обичал и не можел без мен, но въпреки всичко не знам откъде, но намерих сили да се разделя с него. И за да е пълна драмата, жена му научи и разказа за нас на всичките ни колеги. Стана непоносимо.

Въпреки всичко аз напуснах. И него, и работата. Направих подобна на неговата фирма. Той разбра и започна да ме заплашва. Освен заплахите последва и емоционален тормоз – започна всеки ден да ми звъни и да ми говори, че не можел без мен. Видяхме се. Целият цирк е бил, за да ми иска пари назаем. Аз му дадох. И тормозът започна отново.

Тук трябва да поясня, че живея в малък град. Всичко се научава много бързо. Никакви инстанции не бяха в състояние да ми помогнат нито да се спася от него, нито да си върна парите, тъй като той не ми даде никакъв документ. Упреквайте ме колкото искате, аз си го заслужавам…

В подони моменти човек е склонен да опита всичко. Реших, че няма да ми навреди ако пиша на Беркант. Исках не само да разбера какво ще се случи с мен, но и нещо, което да ме защити от помията, която се изливаше върху мен.

Към днешна дата всичко около мен е спокойно. Имам приятел, много свястно моче, което успя да ми върне усмивката и вярата в мъжете. Вече знам, че надеждата не само умира последна, но и идва от място, от което най-малко си я очаквал.

Д.Х

P.S. Нека ми пишат хора със сходна съдба, ще отговоря на всеки.
meta_licca@abv.bg