Ходжа Хаджи Беркант

Беркант ми даде увереност

Здравейте! Казвам се Милчо Асенов Генов и съм на 41 години от Нова Загора. Работя като стругар. Имам квартира в Пловдив, защото там ми е работата. Тя не е постоянна, но когато не съм на струга работя като таксиметров шофьор.

Разведен съм. Първата ми жена Стоянка замина в Италия на работа и там остана при някакъв италианец, а аз трябваше да гледам сина, но поради смените го оставих на нашите. Те са си в Нова Загора, само през лятото ходят на село. Той вече е голям и много послушно момче порасна. Има си приятелка и ще кандидатства във Ветеринарния в Стара Загора.

Моят проблем беше с жените. Толкова го бях закършил по едно време, че си мислех, че ще си умра сам. И момчето ми само ми вика: Тате, намери си другар в живота, че аз като замина в чужбина, кой ще се грижи за теб?

И аз уж се постарах, ако някоя жена возех, гледах да я заговоря, синът ми направи регистрация в сайтове за запознанства, и така, ама нищо не се получи. Все за месец-два най-много, и бягаха от мен. А аз не съм лош човек. Работлив съм, запазен, обичам шегите, мога да готвя. И една вечер докато си проверявах кой какво ми беше писал в елмаза, попаднах на сайта на ходжата. Писах му, и той ми каза да не се занимавам с тия от елмаза. Фалшиви били, не било истина това, жената сама щяла да ми дойде. И така стана, само дето аз си мислех, че ще е от таксито, и все оглеждах булките, а то се оказа колежка от предприятието.

Това е накратко. Понякога на човек му трябва едно уверение, че нещата ще се случат, за да действа. Благодаря за помощта на хората, които работят там, на всички да сте живи и здрави и много успехи да имате.

Моята история не е по-различна от живота на десетки хиляди момичета по света

Беркант ми помогна да разбера, че мога да намеря любовта

Казвам се Петя Алексиева, на 22 години съм, от Хасково, но в момента живея в чужбина, където уча и работя в едно предприятие за преработка на зеленчуци. Тук съм малко повече от една година. С идея съм да остана завинаги.

Може да съм още много млада, но успях да разбера, че любовта не винаги носи приятни емоции. Хем аз не съм от ония, които тръгват с момчета ей така, колкото да не са сами. До сега съм била с четири момчета, и с четиримата ходех сериозно. С последното момче все още сме заедно, въпреки някои пречки в началото.

Писах на Беркант, тъй като с него се бяхме разделили, понеже аз поисках да не сме заедно. Хванах някои неща, които си бяха писали в чата с едно друго момиче, и реших, че ще е най-добре да вземе решение с коя иска да бъде. Но пък той беше момчето, с което бяхме заедно от най-дълго време. Знаете ли колко трудно ми беше тук, в чужбина, да го последвам, да уча, да работя, и да го хвана, че ми изневерява? И след това трябваше да се изнеса за няколко седмици, плащах по-скъпа квартира и всичко се обърка.

След отговора на Беркант разбрах къде съм сгрешила. Разбрах, че прекалено много се вторачвам в дреболии. Ревността ми е ужасна, между другото. И така, както си се бях заклела пред себе си, че повече няма да обичам и няма да вярвам на момче, сега все още сме заедно с моя приятел.

Поздрави на всички и вярвайте в любовта!

Петя Алексиева

Нямам страх от нищо вече!

Моето име е Стефка Якимова, на 25 години съм, родена съм в Провадия. От 7 години уча и живея във Варна. Занимавам се със дизайн на градини и проектиране на паркове и дворни места. Освен това се увличам и от мода, правила съм някога бижута от дърво и мъниста. Смятам себе си за средно успял човек. Не мисля още да създавам семейство, защото искам да видя как е живота навън, в чужбина. Известно време работих и в една фирма, която се занимаваше с разпространение на вино.

Искам да уточня, че никога не съм си представяла, че ще дойде ден, в който ще пиша подобни неща, но бях помолена от сътрудниците на ходжата Беркант. Не отказах, защото знам какво е да имаш разни притеснения и страхове, да нямаш спокойствие и мир в живота си.

Аз имах проблеми със съня, много трудно заспивах. Освен това лесно избухвах, всичко ме дразнеше. Единствения човек, който не го отнасяше е приятелят ми, но той никога не е спирал да се грижи за мен, не ме изостави дори и в моментите, в които ми беше най-трудно и му изневерих.

Проблемите ми със съня бяха такива, че се е случвало да не спя и по три – четири дни. След това успявах да затворя очи за няколко часа, но сънят ми беше повърхностен и не успявах да си почина. Лекари, хапчета, хомеопатия – каквото можах опитах. Нищо не помогна. Така постепенно стигнах и интернет, форуми, споделяния. Там една жена беше писала за ходжата и за това как е помогнал и на нея. Признавам си, че много скептична бях, ама все пак писах. Сега положението не е кой знае колко различно, но поне вече не избухвам за глупости. За това дали да се обърнете към Беркант или не – всеки сам си решава, аз не мога да задължа никой. Трябва да кажа, че поне няма да се обвинявате, че не сте пробвали.

Това мога да кажа аз. Ако някой се интересува от озеленяване или нещо подобно, да ми пише, оставете коментарче долу, аз ще се свържа с вас.