Ходжа Хаджи Беркант

Беркант ми даде увереност

Здравейте! Казвам се Милчо Асенов Генов и съм на 41 години от Нова Загора. Работя като стругар. Имам квартира в Пловдив, защото там ми е работата. Тя не е постоянна, но когато не съм на струга работя като таксиметров шофьор.

Разведен съм. Първата ми жена Стоянка замина в Италия на работа и там остана при някакъв италианец, а аз трябваше да гледам сина, но поради смените го оставих на нашите. Те са си в Нова Загора, само през лятото ходят на село. Той вече е голям и много послушно момче порасна. Има си приятелка и ще кандидатства във Ветеринарния в Стара Загора.

Моят проблем беше с жените. Толкова го бях закършил по едно време, че си мислех, че ще си умра сам. И момчето ми само ми вика: Тате, намери си другар в живота, че аз като замина в чужбина, кой ще се грижи за теб?

И аз уж се постарах, ако някоя жена возех, гледах да я заговоря, синът ми направи регистрация в сайтове за запознанства, и така, ама нищо не се получи. Все за месец-два най-много, и бягаха от мен. А аз не съм лош човек. Работлив съм, запазен, обичам шегите, мога да готвя. И една вечер докато си проверявах кой какво ми беше писал в елмаза, попаднах на сайта на ходжата. Писах му, и той ми каза да не се занимавам с тия от елмаза. Фалшиви били, не било истина това, жената сама щяла да ми дойде. И така стана, само дето аз си мислех, че ще е от таксито, и все оглеждах булките, а то се оказа колежка от предприятието.

Това е накратко. Понякога на човек му трябва едно уверение, че нещата ще се случат, за да действа. Благодаря за помощта на хората, които работят там, на всички да сте живи и здрави и много успехи да имате.

Моята история не е по-различна от живота на десетки хиляди момичета по света

Беркант ми помогна да разбера, че мога да намеря любовта

Казвам се Петя Алексиева, на 22 години съм, от Хасково, но в момента живея в чужбина, където уча и работя в едно предприятие за преработка на зеленчуци. Тук съм малко повече от една година. С идея съм да остана завинаги.

Може да съм още много млада, но успях да разбера, че любовта не винаги носи приятни емоции. Хем аз не съм от ония, които тръгват с момчета ей така, колкото да не са сами. До сега съм била с четири момчета, и с четиримата ходех сериозно. С последното момче все още сме заедно, въпреки някои пречки в началото.

Писах на Беркант, тъй като с него се бяхме разделили, понеже аз поисках да не сме заедно. Хванах някои неща, които си бяха писали в чата с едно друго момиче, и реших, че ще е най-добре да вземе решение с коя иска да бъде. Но пък той беше момчето, с което бяхме заедно от най-дълго време. Знаете ли колко трудно ми беше тук, в чужбина, да го последвам, да уча, да работя, и да го хвана, че ми изневерява? И след това трябваше да се изнеса за няколко седмици, плащах по-скъпа квартира и всичко се обърка.

След отговора на Беркант разбрах къде съм сгрешила. Разбрах, че прекалено много се вторачвам в дреболии. Ревността ми е ужасна, между другото. И така, както си се бях заклела пред себе си, че повече няма да обичам и няма да вярвам на момче, сега все още сме заедно с моя приятел.

Поздрави на всички и вярвайте в любовта!

Петя Алексиева

Трети шанс за любовта

Много не бях съгласна в началото да споделям проблемите си с други хора, но като видиш светлина в тунела, и си казваш, че може би някъде по света има и други с твоите проблеми и ще е добре и те да получат някакво успокоение.

Аз имах нещастието да се влюбя фатално цели два пъти. От това ми останаха тези две прекрасни дечица. Както и куп болести, но не е нещо фатално. Справям се благодарение на приятелите си, тъй като родителите ми живеят в чужбина, и колкото и да ми пращат някакви пари, друго си е да имаш някой тук, на който можеш да разчиташ.

Най-лошо беше когато останах без работа. За съжаление в България все още съществуват някакви предразсъдъци, тъй като името ми е турско, нищо че говоря идеален български – все пак тук съм родена. Никой не искаше да вземе жена с две деца. И през това минах. Но най-лошо е да се справям с всичко сама. Не толкова, че трябва да направя нещо, а това че нямаше кой да ме подкрепи, една добра дума да каже. И като прибавим към това болестта на най-добрата ми приятелка, може да си представите какво ми е било. Минах сама и през това изпитание. Сега тя е добре.

От Беркант поисках муска и гадание. Не ми се вярваше много, но реших да опитам. Ако ви кажа, че сутрин намирам винаги време, за да препрочитам написаното от него, сигурно няма да ми повярвате. Минах през известни перипетии, докато се получи всичко, че и адреса трябваше да сменя, друга квартира намерих, но всичко се оправи.

Сега живея с един мъж, с когото се запознах преди време. Не знам дали ще се получи нещо. По предпазлива съм. Гледам да не се паля много. Искам да благодаря на Беркант и на хората, които ми помогнаха да се свържа с него.

Ш. Халилова