За него вече съм единствена
петък, август 19th, 2011Казвам се Боряна Антонова и съм от Панагюрище, но в момента живея във Финландия. На 24 години съм. От около година и малко имам връзка с едно момче. Той се казва Рейма, на 28 години е, имал е вече един брак, от който има син. Неговият син се казва Енсио и е само на осемнадесет месеца.
Може би трябва да започна с това, че Рейма е зарязал майката на Енсио, докато тя е била бременна с него. Ние с него се запознахме доста преди това, и аз не съм причина за тази раздяла. Там са малко объркани и сложни нещата, затова не искам да изпадам в подробности. Факт е, че когато той взима детето, го гледаме заедно, дори през повечето време аз и това много ме радва.
През тези две години си изневерявахме взаимно. Тихомълком. Мислехме си, че другия не знае. Един се разбра всичко и стана голям скандал. Той се изнесе от квартирата, в която живеехме заедно. Не се виждахме в продължение на няколко месеца. Аз много страдах през това време. И двамата много ми липсваха – и той, и неговия син. Знаех си, че само сме си виновни, и някак не исках аз да направя първата крачка. През онова време един въпрос не ми даваше мира, и той беше дали с Рейма ще се съберем отново. Тогава съвсем случайно попаднах на сайта на Беркант.
Сега ако ме питате какво съм му писала – не мога да ви кажа. Знам само че бях в някакъв амок и постоянно повтарях, че искам да съм с него. Е, прогнозата на ходжата се сбъдна, като признавам си, послушах съвета му, склоних глава и казах, че съжалявам и че прощавам. От тогава минаха някъде около четири месеца – време достатъчно, за да разбера, че нито аз имам нужда от друг, нито Рейма от други.
Затова не го мислете, пишете на Беркант, ако имате някакви колебания. Човек винаги има нужда от съвет, и то от непознат, че то в повечето случай познатите само те объркват.
Святият човек

