Ходжа Хаджи Беркант

Имах чувството, че животът ми е спрял

Аз съм на 34 години, а съм все още неомъжена. Каквото и да кажа, аз ще съм си виновна за това положение, защото имах няколко кандидати, а колебанието ми явно ги отказа. Иначе работя в една фирма за кетъринг, и ако знаете на колко годежи и сватби съм се нагледала, ама все чужди.

Колегите ми ми викат Кети, но иначе се казвам Екатерина Василева Монева. От Пловдив съм, завършила съм ТОХ „Асен Златаров“, след това учих малко във ВИХВП, но не завърших, защото заминах за Америка с тогавашния ми приятел. Там се разделихме. Върнах се, не ми се занимаваше с учене, запознах се с един малко по-възрастен господин от мен, с когото направихме фирма. Уж бизнес да въртим, но и там се оплетох в любовна авантюра. И пак нищо не се получи. С другите двама изкарах на автопилот.

Като се поогледах и като видях как всичките ми приятелки и съученички са омъжени и с деца, как си имат семейства, че някои даже и са повторили, си викам: Кето, тая работа не е на добре! Почнах да си мисля за магии, обиколих няколко врачки, едната ми поиска 10 000 да ми развали магията! Е, като полудях! Имам братовчед в полицията – попиляха я!

Така докато се щурах насам-натам една приятелка ми каза за сайта на Беркант. Прочетох, видях, писах няколко писма да разбера как стои въпроса с плащането, и като разбрах, че всичко е честно и почтено – писах. Ами нямах магия. Аз бях тази, която бях вредна за себе си. Сега не мога да ви обясня какво точно ми каза ходжата. Факт е, че хем съм по-добре, хем гледам по различен начин на живота и на себе си, хем нямам време за оплакване, защото започнах отново да излизам и да се срещам с приятели и с мъже.

Друго няма какво да кажа. Ваша работа си е дали ще пишете на Беркант или не. Аз го направих и не съжалявам.

Кети В. Монева от Пловдив

Моята история не е по-различна от живота на десетки хиляди момичета по света

Беркант ми помогна да разбера, че мога да намеря любовта

Казвам се Петя Алексиева, на 22 години съм, от Хасково, но в момента живея в чужбина, където уча и работя в едно предприятие за преработка на зеленчуци. Тук съм малко повече от една година. С идея съм да остана завинаги.

Може да съм още много млада, но успях да разбера, че любовта не винаги носи приятни емоции. Хем аз не съм от ония, които тръгват с момчета ей така, колкото да не са сами. До сега съм била с четири момчета, и с четиримата ходех сериозно. С последното момче все още сме заедно, въпреки някои пречки в началото.

Писах на Беркант, тъй като с него се бяхме разделили, понеже аз поисках да не сме заедно. Хванах някои неща, които си бяха писали в чата с едно друго момиче, и реших, че ще е най-добре да вземе решение с коя иска да бъде. Но пък той беше момчето, с което бяхме заедно от най-дълго време. Знаете ли колко трудно ми беше тук, в чужбина, да го последвам, да уча, да работя, и да го хвана, че ми изневерява? И след това трябваше да се изнеса за няколко седмици, плащах по-скъпа квартира и всичко се обърка.

След отговора на Беркант разбрах къде съм сгрешила. Разбрах, че прекалено много се вторачвам в дреболии. Ревността ми е ужасна, между другото. И така, както си се бях заклела пред себе си, че повече няма да обичам и няма да вярвам на момче, сега все още сме заедно с моя приятел.

Поздрави на всички и вярвайте в любовта!

Петя Алексиева

Трети шанс за любовта

Много не бях съгласна в началото да споделям проблемите си с други хора, но като видиш светлина в тунела, и си казваш, че може би някъде по света има и други с твоите проблеми и ще е добре и те да получат някакво успокоение.

Аз имах нещастието да се влюбя фатално цели два пъти. От това ми останаха тези две прекрасни дечица. Както и куп болести, но не е нещо фатално. Справям се благодарение на приятелите си, тъй като родителите ми живеят в чужбина, и колкото и да ми пращат някакви пари, друго си е да имаш някой тук, на който можеш да разчиташ.

Най-лошо беше когато останах без работа. За съжаление в България все още съществуват някакви предразсъдъци, тъй като името ми е турско, нищо че говоря идеален български – все пак тук съм родена. Никой не искаше да вземе жена с две деца. И през това минах. Но най-лошо е да се справям с всичко сама. Не толкова, че трябва да направя нещо, а това че нямаше кой да ме подкрепи, една добра дума да каже. И като прибавим към това болестта на най-добрата ми приятелка, може да си представите какво ми е било. Минах сама и през това изпитание. Сега тя е добре.

От Беркант поисках муска и гадание. Не ми се вярваше много, но реших да опитам. Ако ви кажа, че сутрин намирам винаги време, за да препрочитам написаното от него, сигурно няма да ми повярвате. Минах през известни перипетии, докато се получи всичко, че и адреса трябваше да сменя, друга квартира намерих, но всичко се оправи.

Сега живея с един мъж, с когото се запознах преди време. Не знам дали ще се получи нещо. По предпазлива съм. Гледам да не се паля много. Искам да благодаря на Беркант и на хората, които ми помогнаха да се свържа с него.

Ш. Халилова