От два стола замалко не останах на земята
петък, януари 22nd, 2010
Казвам се Дарина. От София съм, но в момента живея закратко в Плевен. Моята история е следната – имах двама мъже в моя живот. Писах на Беркант, защото не знаех с кой искам. Щях да се побъркам!
Ето за какво става дума. Единият е прекрасен като човек, държи се много добре с мен, с него се чувствам истинска жена, помагал ми е много пъти, давал ми е съвети, мога да разчитам на него за всичко. Знае какво искам и от какво имам нужда, дава ми сигурност и всичко това може би е така, защото той е на 37 години, а аз на 24. Това страшно много ме притесняваше, страхувам се от хорското мнение, от това на родителите ми защото мислех, даже бях сигурна , че те няма да го приемат.
Другото което е, той не е красив, даже мога да твърдя че си е малко грозничък. Но непрекъснато ми казва, че ме обича и мисля, че е искрен.
Много пъти се опитвах да скъсам с него, но все не се получаваше.
Другият мъж е на моята възраст, българин е, но от 10 години вече си живее в Англия, в някакво градче близо до Лондон, изглежда доста добре и също мисля, че е невероятен човек, но с него не се познавам толкова добре както с първия и ме притеснява.
Той също е доста сериозен и сме си говорили и той ми каза, че иска да бъде с мен и има сериозни намерения.
Но проблема е , че сега той си е в Англия и от там нататък не знам… Иначе си идва на всеки 3 месеца.
Ето това е моята история. Исках да разбера с кой ще бъда, а и се колебаех. Затова писах на Беркант, трябваше ми съвет. Сега съм с онзи мъж, който е близо за мен. Сигурно е много тъпо, но честно да ви кажа – има такива моменти… Колебанието ми можеше да ме накара да сторя някакви глупости.
Святият човек
Здравейте! Имам нужда да споделя с вас радостта от това, че в тези трудни времена успях да запазя най-ценното, което може да има един човек – приятел. В случая става дума за жена. Казвам се Снежа Рангелова и съм от град София. Имам връзка с мъж от две години! Много се обичаме. Нямаме проблеми, караме се понякога, но не е сериозно! Освен това имам приятелка, с която учихме заедно. И двете сме на една възраст – 39 години. Аз съм разведена, а тя е мома. Винаги съм й вярвала, споделяла съм и всичко, помагали сме си взаимно! От нейна страна съм получавала същото, ако не и повече!
Когато загубиш щастието веднъж, с един определен човек ти се струва невъзможно да го върнеш отново, но това е само привидно.