Ходжа Хаджи Беркант

Самочувствието ми се върна

Здравейте! Казвам се Василена и съм на 21 години. В момента съм студентка втори курс в ЮЗУ в Благоевград. Винаги съм била пълна, дори по едно време бях доста по-дебела отколкото съм в момента. Като дете това не беше кой знае какъв проблем въпреки подигравките на другите деца но като станах по-голяма и като видях как повечето ми приятелки започват да излизат да се виждат с момчета, някак се затворих в себе си. Нали се сещате че никой не би искал да излезе с прасе като мен.

Търсеха ме само да им давам теми да им казвам домашните и разни други такива неща. Имах само едно момче което ми беше приятел и то беше пълно като мен но ние си бяхме само френдове нищо повече. Няма да повярвате ако ви кажа че за първи път се целунах с момче на 17 години. Мони беше най-голямата ми любов но за съжаление замина за Щатите при майка си. Там си е намерил друга. Естествено хем по-малка, хем по-слаба. Както и да е…

Сега в университета имам много колеги, и все различни. Започнах да излизам с едно момче от философския от Русе е, и понеже аз съм от Лом се заговорихме така – кой от къде е и други такива работи. Нищо особено не е ама поне не гледа тавана, когато разговаря с мен.

Писах на Беркант понеже много исках да разбера дали ще се получи с него. Е да ви кажа аз такъв отговор не съм очаквала! Все си мислех че ще ми наговори някакви арабски глупости, ще ми прати някакъв талисман и готово. Не, нищо подобно. Не мога точно да обясня с какво, но написаното от него някак ме успокои, мотивира ме. Сега дори излизам по-често, започнах да ходя на салса, защото там хората са много добронамерени, не са някакви надувки. Може би ще отслабна. Знам че това вече не е толкова важно. По-важно е, че съм сред хора и почти през вечер се виждам с новото момче. И то по негова инициатива. Животът ми някак се промени, придоби по-хубав смисъл.

Ами това е. Пожелавам успех и здраве на всички хора.

Много трудно преодолях мъката

Бях като обсебена, но муската на Беркант ми помогна

Всъщност, не знам дали е от муската, но откакто получих отговора му не спирам да го препрочитам. Малко останаха мъдрите хора на тази земя… И тъй като съм вече в положение, в което мога да се изразявам спокойно, ще кажа, че е добре да оставите съмненията някъде другаде. Пишете му, нека ви отговори, пък после и вие ще мислите като мен.

Спирам с добрите думи за Беркант, сигурна съм, че и в този момент той продължава да дава надежда на много хора. Много набързо ще ви кажа защо писах.

Аз се казвам Райна, учителка съм, родена съм в най-хубавия град на България – Елена. Много рано напуснах това прекрасно кътче на нашата Родина. Заминах за Пловдив, записах се да уча, завърших, станах учителка. Сега преподавам на разни буйни тийнейджъри френски, класна съм на едни прекрасни деца, с които през тази година ще се разделим, тъй като вече са зрелостници.

На 62 години съм, вдовица от 7 години. Откакто почина мъжът ми не съм и мислила за друг, да не говорим за разни връзки, клубове за запознанства и така нататък. Много го обичам моя Митко, никога няма да го прежаля, и това беше една от причините да пиша на Беркант. Дълго време бях като обсебена. Уж са минали толкова години, а все го виждах, чувах, усещах – странна история. И на сън ми се явяваше, а аз съм прагматичен човек, не вярвам в такива неща.

В общи линии това беше причината да пиша на Беркант. Една година прекарах така – лутане, съмнения, страх… Трудно е да живееш така, да виждаш постоянно образа на онзи, който си обичала, но си загубила.

Искам да кажа на всички момичета: Не се предавайте пред трудностите! Изход винаги има. Моят изход към свободата се оказа Беркант. Колкото и странно да ви прозвучи – понякога получаваш отговор точно от там, откъдето най-малко си очаквал. Преди да ви споделя какво ми се случи, ще ви кажа, че моето име е Мария и съм на 39 години. Уж бях видяла какво ли не, но се оказа, че още има да преживявам.

Преди 3 години се запознах с мъж, който е със 8 години по – голям от мен и разведен с 2 деца. Започнахме да живеем заедно, но за брак не е ставало и дума. Той си има неговия живот, а аз съм нещо като слугиня, или любовница – не знам.

Сега сме в Испания, далеч съм от семейство и приятели, и просто нямаше с кого да споделя за мъката, която изпитвам.

Нито веднъж за времето през което бяхме заедно не ми каза, че ме обича или че има нужда от мен. Само работа, пране, готвене, а на всичкото отгоре преди година докато си бях в България, той е бил в квартирата ни с друга жена, с която продължава да се среща понякога.
Имах чувството, че ако му кажа: “Край, аз си отивам!” той няма да ме спре, а просто ще ми помогне с багажа.

Не че вярвам кой знае колко в разни магии, но човек като е в безизходица се хваща и за най-малкото. Та и аз така. Толкова много истории прочетох и си казах, че няма да е зле да опитам. Ходжата ми направи едно гадание по Корана, освен това му поръчах и муска за моя приятел. Подарих му я за рождения му ден. И да ви кажа, като че ли се промени малко отношението му. Вече се застоява повече време у дома, не излиза толкова често, ходим заедно по магазините, като едно време. От онова използване, дето беше едно време, няма и следа.

Това е моята изповед. Сега се моля на Господ само едно детенце да ми даде и всичко ще е наред.

Тодорка Танова