Ходжа Хаджи Беркант

Привет на целия екип! Искам да ви благодаря за милото отношение и за разбирането. Предайте сърдечните ми благодарности на ходжата Беркант за муската, която ми прати, и която беше за моята баба. Дядо почина преди пет месеца, и от тогава тя не е същата. Всеки път се притеснявам за нея, когато отиван на лекции, и я оставам сама. Ние си живеем двете, тъй като родителите ми работят в Испания. На практика те с дядо ме отгледаха. И на мен ми е мъчно за него, но нейната мъка беше нещо страшно. Толкова дни минаха, а тя не спираше да плаче. За беда нейна близка приятелка влезе в болница, и това я разстрои допълнително.

Изобщо, годината беше много лоша за нея, лош старт. Но поне краят ще е добър. Баба ми вече не е онази, която беше. Поне започна да спи нормално, че допреди месец по цели нощи будуваше. Това е, което мога да кажа. Още веднъж благодаря на всички. Бъдете здрави!

Кремена Ингилизова от Пазарджик

Онова, което получих като отговор от ходжата ме накара да ви пиша писмото за благодарност. Много искам да благодаря на този добър и спокоен човек, който ме накара да вярвам, че животът ми има смисъл. Аз съм Кичка Тополова от Русе. Писах на сайта след като ме изоставиха за пореден път. За мен беше много тежко, тъй като аз съм вече на 38 години, и все още не съм намерила другар в живота. Сега съм малко по-спокойна, защото както ми писа ходжата, ще се запозная с един мъж, който ще се окаже много важен за мен.

Освен това, трябва да ви кажа, че по-страшно от отчаянието няма, а аз така се бях отчаяла… Една моя съученичка почина наскоро, ей така, единия ден се видяхме и на другия вече я нямаше. И като няма с кой да споделиш болката е много тежко. А за трудностите в живота няма да обяснявам – то кой ли ги няма. Поне е добре, че работа имам. Още веднъж искам да кажа на Берканто, че всеки ден препрочитам писмото му, и че може да е ходжа, ама неговите думи ме накараха да ходя пак на наша си, българска църква. Много мъдър и добър човек. Да е жив и здрав.

С уважение, Кичка от Русе

Аз съм на 34 години, а съм все още неомъжена. Каквото и да кажа, аз ще съм си виновна за това положение, защото имах няколко кандидати, а колебанието ми явно ги отказа. Иначе работя в една фирма за кетъринг, и ако знаете на колко годежи и сватби съм се нагледала, ама все чужди.

Колегите ми ми викат Кети, но иначе се казвам Екатерина Василева Монева. От Пловдив съм, завършила съм ТОХ „Асен Златаров“, след това учих малко във ВИХВП, но не завърших, защото заминах за Америка с тогавашния ми приятел. Там се разделихме. Върнах се, не ми се занимаваше с учене, запознах се с един малко по-възрастен господин от мен, с когото направихме фирма. Уж бизнес да въртим, но и там се оплетох в любовна авантюра. И пак нищо не се получи. С другите двама изкарах на автопилот.

Като се поогледах и като видях как всичките ми приятелки и съученички са омъжени и с деца, как си имат семейства, че някои даже и са повторили, си викам: Кето, тая работа не е на добре! Почнах да си мисля за магии, обиколих няколко врачки, едната ми поиска 10 000 да ми развали магията! Е, като полудях! Имам братовчед в полицията – попиляха я!

Така докато се щурах насам-натам една приятелка ми каза за сайта на Беркант. Прочетох, видях, писах няколко писма да разбера как стои въпроса с плащането, и като разбрах, че всичко е честно и почтено – писах. Ами нямах магия. Аз бях тази, която бях вредна за себе си. Сега не мога да ви обясня какво точно ми каза ходжата. Факт е, че хем съм по-добре, хем гледам по различен начин на живота и на себе си, хем нямам време за оплакване, защото започнах отново да излизам и да се срещам с приятели и с мъже.

Друго няма какво да кажа. Ваша работа си е дали ще пишете на Беркант или не. Аз го направих и не съжалявам.

Кети В. Монева от Пловдив