Ходжа Хаджи Беркант

Имах чувството, че животът ми е спрял

Аз съм на 34 години, а съм все още неомъжена. Каквото и да кажа, аз ще съм си виновна за това положение, защото имах няколко кандидати, а колебанието ми явно ги отказа. Иначе работя в една фирма за кетъринг, и ако знаете на колко годежи и сватби съм се нагледала, ама все чужди.

Колегите ми ми викат Кети, но иначе се казвам Екатерина Василева Монева. От Пловдив съм, завършила съм ТОХ „Асен Златаров“, след това учих малко във ВИХВП, но не завърших, защото заминах за Америка с тогавашния ми приятел. Там се разделихме. Върнах се, не ми се занимаваше с учене, запознах се с един малко по-възрастен господин от мен, с когото направихме фирма. Уж бизнес да въртим, но и там се оплетох в любовна авантюра. И пак нищо не се получи. С другите двама изкарах на автопилот.

Като се поогледах и като видях как всичките ми приятелки и съученички са омъжени и с деца, как си имат семейства, че някои даже и са повторили, си викам: Кето, тая работа не е на добре! Почнах да си мисля за магии, обиколих няколко врачки, едната ми поиска 10 000 да ми развали магията! Е, като полудях! Имам братовчед в полицията – попиляха я!

Така докато се щурах насам-натам една приятелка ми каза за сайта на Беркант. Прочетох, видях, писах няколко писма да разбера как стои въпроса с плащането, и като разбрах, че всичко е честно и почтено – писах. Ами нямах магия. Аз бях тази, която бях вредна за себе си. Сега не мога да ви обясня какво точно ми каза ходжата. Факт е, че хем съм по-добре, хем гледам по различен начин на живота и на себе си, хем нямам време за оплакване, защото започнах отново да излизам и да се срещам с приятели и с мъже.

Друго няма какво да кажа. Ваша работа си е дали ще пишете на Беркант или не. Аз го направих и не съжалявам.

Кети В. Монева от Пловдив

Беркант ми даде увереност

Здравейте! Казвам се Милчо Асенов Генов и съм на 41 години от Нова Загора. Работя като стругар. Имам квартира в Пловдив, защото там ми е работата. Тя не е постоянна, но когато не съм на струга работя като таксиметров шофьор.

Разведен съм. Първата ми жена Стоянка замина в Италия на работа и там остана при някакъв италианец, а аз трябваше да гледам сина, но поради смените го оставих на нашите. Те са си в Нова Загора, само през лятото ходят на село. Той вече е голям и много послушно момче порасна. Има си приятелка и ще кандидатства във Ветеринарния в Стара Загора.

Моят проблем беше с жените. Толкова го бях закършил по едно време, че си мислех, че ще си умра сам. И момчето ми само ми вика: Тате, намери си другар в живота, че аз като замина в чужбина, кой ще се грижи за теб?

И аз уж се постарах, ако някоя жена возех, гледах да я заговоря, синът ми направи регистрация в сайтове за запознанства, и така, ама нищо не се получи. Все за месец-два най-много, и бягаха от мен. А аз не съм лош човек. Работлив съм, запазен, обичам шегите, мога да готвя. И една вечер докато си проверявах кой какво ми беше писал в елмаза, попаднах на сайта на ходжата. Писах му, и той ми каза да не се занимавам с тия от елмаза. Фалшиви били, не било истина това, жената сама щяла да ми дойде. И така стана, само дето аз си мислех, че ще е от таксито, и все оглеждах булките, а то се оказа колежка от предприятието.

Това е накратко. Понякога на човек му трябва едно уверение, че нещата ще се случат, за да действа. Благодаря за помощта на хората, които работят там, на всички да сте живи и здрави и много успехи да имате.

Моята история не е по-различна от живота на десетки хиляди момичета по света

Беркант ми помогна да разбера, че мога да намеря любовта

Казвам се Петя Алексиева, на 22 години съм, от Хасково, но в момента живея в чужбина, където уча и работя в едно предприятие за преработка на зеленчуци. Тук съм малко повече от една година. С идея съм да остана завинаги.

Може да съм още много млада, но успях да разбера, че любовта не винаги носи приятни емоции. Хем аз не съм от ония, които тръгват с момчета ей така, колкото да не са сами. До сега съм била с четири момчета, и с четиримата ходех сериозно. С последното момче все още сме заедно, въпреки някои пречки в началото.

Писах на Беркант, тъй като с него се бяхме разделили, понеже аз поисках да не сме заедно. Хванах някои неща, които си бяха писали в чата с едно друго момиче, и реших, че ще е най-добре да вземе решение с коя иска да бъде. Но пък той беше момчето, с което бяхме заедно от най-дълго време. Знаете ли колко трудно ми беше тук, в чужбина, да го последвам, да уча, да работя, и да го хвана, че ми изневерява? И след това трябваше да се изнеса за няколко седмици, плащах по-скъпа квартира и всичко се обърка.

След отговора на Беркант разбрах къде съм сгрешила. Разбрах, че прекалено много се вторачвам в дреболии. Ревността ми е ужасна, между другото. И така, както си се бях заклела пред себе си, че повече няма да обичам и няма да вярвам на момче, сега все още сме заедно с моя приятел.

Поздрави на всички и вярвайте в любовта!

Петя Алексиева