Ходжа Хаджи Беркант

Нямам страх от нищо вече!

Моето име е Стефка Якимова, на 25 години съм, родена съм в Провадия. От 7 години уча и живея във Варна. Занимавам се със дизайн на градини и проектиране на паркове и дворни места. Освен това се увличам и от мода, правила съм някога бижута от дърво и мъниста. Смятам себе си за средно успял човек. Не мисля още да създавам семейство, защото искам да видя как е живота навън, в чужбина. Известно време работих и в една фирма, която се занимаваше с разпространение на вино.

Искам да уточня, че никога не съм си представяла, че ще дойде ден, в който ще пиша подобни неща, но бях помолена от сътрудниците на ходжата Беркант. Не отказах, защото знам какво е да имаш разни притеснения и страхове, да нямаш спокойствие и мир в живота си.

Аз имах проблеми със съня, много трудно заспивах. Освен това лесно избухвах, всичко ме дразнеше. Единствения човек, който не го отнасяше е приятелят ми, но той никога не е спирал да се грижи за мен, не ме изостави дори и в моментите, в които ми беше най-трудно и му изневерих.

Проблемите ми със съня бяха такива, че се е случвало да не спя и по три – четири дни. След това успявах да затворя очи за няколко часа, но сънят ми беше повърхностен и не успявах да си почина. Лекари, хапчета, хомеопатия – каквото можах опитах. Нищо не помогна. Така постепенно стигнах и интернет, форуми, споделяния. Там една жена беше писала за ходжата и за това как е помогнал и на нея. Признавам си, че много скептична бях, ама все пак писах. Сега положението не е кой знае колко различно, но поне вече не избухвам за глупости. За това дали да се обърнете към Беркант или не – всеки сам си решава, аз не мога да задължа никой. Трябва да кажа, че поне няма да се обвинявате, че не сте пробвали.

Това мога да кажа аз. Ако някой се интересува от озеленяване или нещо подобно, да ми пише, оставете коментарче долу, аз ще се свържа с вас.

Много трудно преодолях мъката

Бях като обсебена, но муската на Беркант ми помогна

Всъщност, не знам дали е от муската, но откакто получих отговора му не спирам да го препрочитам. Малко останаха мъдрите хора на тази земя… И тъй като съм вече в положение, в което мога да се изразявам спокойно, ще кажа, че е добре да оставите съмненията някъде другаде. Пишете му, нека ви отговори, пък после и вие ще мислите като мен.

Спирам с добрите думи за Беркант, сигурна съм, че и в този момент той продължава да дава надежда на много хора. Много набързо ще ви кажа защо писах.

Аз се казвам Райна, учителка съм, родена съм в най-хубавия град на България – Елена. Много рано напуснах това прекрасно кътче на нашата Родина. Заминах за Пловдив, записах се да уча, завърших, станах учителка. Сега преподавам на разни буйни тийнейджъри френски, класна съм на едни прекрасни деца, с които през тази година ще се разделим, тъй като вече са зрелостници.

На 62 години съм, вдовица от 7 години. Откакто почина мъжът ми не съм и мислила за друг, да не говорим за разни връзки, клубове за запознанства и така нататък. Много го обичам моя Митко, никога няма да го прежаля, и това беше една от причините да пиша на Беркант. Дълго време бях като обсебена. Уж са минали толкова години, а все го виждах, чувах, усещах – странна история. И на сън ми се явяваше, а аз съм прагматичен човек, не вярвам в такива неща.

В общи линии това беше причината да пиша на Беркант. Една година прекарах така – лутане, съмнения, страх… Трудно е да живееш така, да виждаш постоянно образа на онзи, който си обичала, но си загубила.

Пиша ви по повод моето кратко, но все пак щастие. Всъщност, и аз не знам как да започна. Много мислих преди да се реша да разкажа, макар и накратко историята си, но дълбоката благодарност, която изпитвам към Беркант, както и благодарността, която искам да му изкажа по този начин, ме накараха да споделя накратко моята история.

Казвам се Пепа Гълева, родена съм в Кърджали, но в момента живея в София, на 31 години съм. от малка страдам от неприятен кожен проблем, придружен с косопад. Това ме направи резервирана към мъжете, приятелите ми също не са кой знае колко много, но като виждаш около себе си все щастливи хора, които живеят по двама, имат си и детенце, и се питаш: Аз с какво съм по-различна? Защо щастието не идва и при мен? В началото казах, че щастието ми е краткотрайно, и не сгреших. Който каже, че е вечно щастлив, значи не знае какво е истинско щастие.

Понеже от малка имам този здравословен проблем, някак бях свикнала с погледите, подигравките.. Но годините си минават, големите хора не са толкова жестоки, колкото децата, но пак ме гледат странно. Пробвах на няколко пъти да излизам с мъже, които не знаеха за моя проблем – не се получи. Реших, че имам нужда от помощ.

Писах на Беркант за съвет. признавам си, бъдещето не ме интересуваше толкова, защото аз съм човек, който е свикнал сам да се оправя, но ми беше необходима малка помощ, леко потупване по рамото, знаете как е…

Ако постоянно четете негативни неща, лоши новини, новини за смърт, убийства и болести, за всичките онези гадости, за които чуваме по телевизията, думите на Беркант ще ви се сторят като някакъв оазис от всичко това. Признавам, че не съм предполагала, че в днешно време може да има такива хора. Като малка, когато ходех на село при баба ми, имаше един дядо, който стоеше все пред смесения магазин. онова, или по-скоро начина по който ми обясни нещата, много ми напомни за него. Искам да му благодаря за надеждата, която ми даде, както и за муската, която ми направи. Не знам дали е сбор от всичко, което си пожелах, и всичко, за което си мислех постоянно, но е факт че днес имам до себе си най-верния другар, от който винаги съм имала нужда.

Това е.

Пепа от София