Ходжа Хаджи Беркант

Трудностите не ме отказаха

Пише ви Борис Найденов от Ямбол. На 36 години съм, имам малък автосервиз, бях женен и съм баща на Даниелка и Славка, които сега са на 8 години. След развода близначките останаха при мен.

Аз писах на Беркант, тъй като имах много проблеми. Това беше преди няколко месеца. Не че нямаше да се справя, то какво ли не ми е минало през главата, защото от малък се боря сам с живота, но едното ми детенце беше много закъсало със здравето.

Ходихме тогава при какви ли не доктори, всяка седмица я водех на психолог, но като млъкна тази Даниелка – нищо не казва.

Накрая стана ясно, че е от стрес. Една баба до нас дори каза, че тъгувала за майка си. Ами то и аз тъгувах, но тя като реши, че ще си взима живота в ръце, и ни напусна. Не знам как го преживях. Все още я обичам, и не мога да си представя, че друга жена ще събужда сутрин момичетата и мен.

Цялата тази работа малко ме откъсна от живота и приятелите. Работата я бях поизоставил. И така известно време. Тогава писах на ходжата, ей така да видя той какво щеше да каже. Не че каза много хубави работи, аз повечето си ги знаех, но друго си е някой като ти ги каже отстрани. Малко след това по съвет на ходжата се преместих на село при нашите. Момичетата се поуспокоиха и те. Тук си имат приятелчета. Аз си работя, от работа не мога да се оплача, даже повече клиенти имам от Ямбол и наоколо, отколкото когато бях в града.

Животът ми стана по-подреден. И хората тук са по-добри. Това е от мен.

Пожелавам ви никога да не изпадате в състояние като моето.

Борис Найденов

За него вече съм единствена

Казвам се Боряна Антонова и съм от Панагюрище, но в момента живея във Финландия. На 24 години съм. От около година и малко имам връзка с едно момче. Той се казва Рейма, на 28 години е, имал е вече един брак, от който има син. Неговият син се казва Енсио и е само на осемнадесет месеца.

Може би трябва да започна с това, че Рейма е зарязал майката на Енсио, докато тя е била бременна с него. Ние с него се запознахме доста преди това, и аз не съм причина за тази раздяла. Там са малко объркани и сложни нещата, затова не искам да изпадам в подробности. Факт е, че когато той взима детето, го гледаме заедно, дори през повечето време аз и това много ме радва.

През тези две години си изневерявахме взаимно. Тихомълком. Мислехме си, че другия не знае. Един се разбра всичко и стана голям скандал. Той се изнесе от квартирата, в която живеехме заедно. Не се виждахме в продължение на няколко месеца. Аз много страдах през това време. И двамата много ми липсваха – и той, и неговия син. Знаех си, че само сме си виновни, и някак не исках аз да направя първата крачка. През онова време един въпрос не ми даваше мира, и той беше дали с Рейма ще се съберем отново. Тогава съвсем случайно попаднах на сайта на Беркант.

Сега ако ме питате какво съм му писала – не мога да ви кажа. Знам само че бях в някакъв амок и постоянно повтарях, че искам да съм с него. Е, прогнозата на ходжата се сбъдна, като признавам си, послушах съвета му, склоних глава и казах, че съжалявам и че прощавам. От тогава минаха някъде около четири месеца – време достатъчно, за да разбера, че нито аз имам нужда от друг, нито Рейма от други.

Затова не го мислете, пишете на Беркант, ако имате някакви колебания. Човек винаги има нужда от съвет, и то от непознат, че то в повечето случай познатите само те объркват.

Моето дете ще учи в чужбина

Привет, мили хора! Пише ви една много щастлива майка. Имам дъщеря, Аделина се казва, на 26 години е. Много се радвам, че мога да споделя и с вас нашата радост – Ади ще учи във Франция.

Голяма борба беше. Ади вече завърши френска филология тук, в България, но мечтата ни винаги е била да продължи някъде навън. За наша гордост тя ще учи във Франция, в Париж, като най-хубавото е, че там има къде да живее, тъй като нейната кръстница е омъжена за французин.

Аз писах на Беркант с молба да ми направи една консултация, за да разберем какво що. Той каза, че Аделинка на криле ще лети. Тогава не го разбрах много, мислех, че някаква радост ни очаква. То и това е радост, но ако се бях замислила малко, щях по-рано да се сетя, че Ади не е летяла досега със самолет, и че само преди три дни я изпратихме на летището. Така хем на самолет, хем за Франция – просто пожелавам такава радост на всяка майка, и всяко дете да учи и да се занимава с онова, което иска, и най-вече да си хващат пътя и да заминават, че в тая държава няма вече хляб за тя. Само убийци, изнасилвачи и некоректни работодатели.

Благодаря на Беркант и милите хора, които ме свързаха с него. Пожелавам на всеки подобно щастие и такава гордост.

Мая Иларионова от Пловдив