Ходжа Хаджи Беркант

Животът вече е предизвикателство, с което мога да се справя

Онова, което получих като отговор от ходжата ме накара да ви пиша писмото за благодарност. Много искам да благодаря на този добър и спокоен човек, който ме накара да вярвам, че животът ми има смисъл. Аз съм Кичка Тополова от Русе. Писах на сайта след като ме изоставиха за пореден път. За мен беше много тежко, тъй като аз съм вече на 38 години, и все още не съм намерила другар в живота. Сега съм малко по-спокойна, защото както ми писа ходжата, ще се запозная с един мъж, който ще се окаже много важен за мен.

Освен това, трябва да ви кажа, че по-страшно от отчаянието няма, а аз така се бях отчаяла… Една моя съученичка почина наскоро, ей така, единия ден се видяхме и на другия вече я нямаше. И като няма с кой да споделиш болката е много тежко. А за трудностите в живота няма да обяснявам – то кой ли ги няма. Поне е добре, че работа имам. Още веднъж искам да кажа на Берканто, че всеки ден препрочитам писмото му, и че може да е ходжа, ама неговите думи ме накараха да ходя пак на наша си, българска църква. Много мъдър и добър човек. Да е жив и здрав.

С уважение, Кичка от Русе

Беркант ми даде увереност

Здравейте! Казвам се Милчо Асенов Генов и съм на 41 години от Нова Загора. Работя като стругар. Имам квартира в Пловдив, защото там ми е работата. Тя не е постоянна, но когато не съм на струга работя като таксиметров шофьор.

Разведен съм. Първата ми жена Стоянка замина в Италия на работа и там остана при някакъв италианец, а аз трябваше да гледам сина, но поради смените го оставих на нашите. Те са си в Нова Загора, само през лятото ходят на село. Той вече е голям и много послушно момче порасна. Има си приятелка и ще кандидатства във Ветеринарния в Стара Загора.

Моят проблем беше с жените. Толкова го бях закършил по едно време, че си мислех, че ще си умра сам. И момчето ми само ми вика: Тате, намери си другар в живота, че аз като замина в чужбина, кой ще се грижи за теб?

И аз уж се постарах, ако някоя жена возех, гледах да я заговоря, синът ми направи регистрация в сайтове за запознанства, и така, ама нищо не се получи. Все за месец-два най-много, и бягаха от мен. А аз не съм лош човек. Работлив съм, запазен, обичам шегите, мога да готвя. И една вечер докато си проверявах кой какво ми беше писал в елмаза, попаднах на сайта на ходжата. Писах му, и той ми каза да не се занимавам с тия от елмаза. Фалшиви били, не било истина това, жената сама щяла да ми дойде. И така стана, само дето аз си мислех, че ще е от таксито, и все оглеждах булките, а то се оказа колежка от предприятието.

Това е накратко. Понякога на човек му трябва едно уверение, че нещата ще се случат, за да действа. Благодаря за помощта на хората, които работят там, на всички да сте живи и здрави и много успехи да имате.

Нямам страх от нищо вече!

Моето име е Стефка Якимова, на 25 години съм, родена съм в Провадия. От 7 години уча и живея във Варна. Занимавам се със дизайн на градини и проектиране на паркове и дворни места. Освен това се увличам и от мода, правила съм някога бижута от дърво и мъниста. Смятам себе си за средно успял човек. Не мисля още да създавам семейство, защото искам да видя как е живота навън, в чужбина. Известно време работих и в една фирма, която се занимаваше с разпространение на вино.

Искам да уточня, че никога не съм си представяла, че ще дойде ден, в който ще пиша подобни неща, но бях помолена от сътрудниците на ходжата Беркант. Не отказах, защото знам какво е да имаш разни притеснения и страхове, да нямаш спокойствие и мир в живота си.

Аз имах проблеми със съня, много трудно заспивах. Освен това лесно избухвах, всичко ме дразнеше. Единствения човек, който не го отнасяше е приятелят ми, но той никога не е спирал да се грижи за мен, не ме изостави дори и в моментите, в които ми беше най-трудно и му изневерих.

Проблемите ми със съня бяха такива, че се е случвало да не спя и по три – четири дни. След това успявах да затворя очи за няколко часа, но сънят ми беше повърхностен и не успявах да си почина. Лекари, хапчета, хомеопатия – каквото можах опитах. Нищо не помогна. Така постепенно стигнах и интернет, форуми, споделяния. Там една жена беше писала за ходжата и за това как е помогнал и на нея. Признавам си, че много скептична бях, ама все пак писах. Сега положението не е кой знае колко различно, но поне вече не избухвам за глупости. За това дали да се обърнете към Беркант или не – всеки сам си решава, аз не мога да задължа никой. Трябва да кажа, че поне няма да се обвинявате, че не сте пробвали.

Това мога да кажа аз. Ако някой се интересува от озеленяване или нещо подобно, да ми пише, оставете коментарче долу, аз ще се свържа с вас.