Муската спаси малкия ми син от уроки и лоши очи
четвъртък, август 11th, 2011Лоши очи разплакваха детето ми
Здравейте, хора! Казвам се Христо Ангелов и съм от Лом. Сега живея във Варна с втората ми жена. Имаме малко момченце на две години. От първия брак имам голяма дъщеря, която всеки момент може и дядо да ме направи, но съм й казал да не бърза.
Значи, моя син е добро дете, ама много плаче. От малък плаче до посиняване. И то не когато сме си у дома само ние. Тогава няма проблем – по-тих е от въздишка. Излезем, ли, закачи ли го някой – като почне и се не спира. Водихме го на баячки, водихме го на лекар, водихме го в един манастир, в една бъчва със студена вода го слагаха за малко да се успокоял уж, и рогатия да излезе. А бе, какъв рогат в това малко дете, бе! Не съм по църковните работи аз! Имам един съученик поп. Е тоя каква къща направи у Лом – бедна ви е фантазията. От едно „Господи, полилуй!“ два етажа с гараж вдигна.
Та така, всичко опитахме. И жената вика да пишем на Беркант, муска да изпрати. Писахме, изпрати човека, да е жив и здрав. Сега като излизаме пак плаче, но нищо общо няма с онова врещене, дето беше преди. На определени хора само реагира. През останалото време даже се закача.
Святият човек

Аз нямам много за казване. Затова ще бъда кратка. На 26години съм, имам приятел, който е по-голям от мен. Заедно сме повече от пет години, с малки прекъсвания. В началото на връзката ни всичко беше горе долу добре. Той и тогава пиеше, но аз бях много влюбена в него и си казвах, че „няма да е все така“, но започна една необуздана ревност, започна един психически и физически тормоз.