Любимата ми баба зарадвах с муска

Изобщо, годината беше много лоша за нея, лош старт. Но поне краят ще е добър. Баба ми вече не е онази, която беше. Поне започна да спи нормално, че допреди месец по цели нощи будуваше. Това е, което мога да кажа. Още веднъж благодаря на всички. Бъдете здрави!

Кремена Ингилизова от Пазарджик

Животът вече е предизвикателство, с което мога да се справя

Онова, което получих като отговор от ходжата ме накара да ви пиша писмото за благодарност. Много искам да благодаря на този добър и спокоен човек, който ме накара да вярвам, че животът ми има смисъл. Аз съм Кичка Тополова от Русе. Писах на сайта след като ме изоставиха за пореден път. За мен беше много тежко, тъй като аз съм вече на 38 години, и все още не съм намерила другар в живота. Сега съм малко по-спокойна, защото както ми писа ходжата, ще се запозная с един мъж, който ще се окаже много важен за мен.

Освен това, трябва да ви кажа, че по-страшно от отчаянието няма, а аз така се бях отчаяла… Една моя съученичка почина наскоро, ей така, единия ден се видяхме и на другия вече я нямаше. И като няма с кой да споделиш болката е много тежко. А за трудностите в живота няма да обяснявам – то кой ли ги няма. Поне е добре, че работа имам. Още веднъж искам да кажа на Берканто, че всеки ден препрочитам писмото му, и че може да е ходжа, ама неговите думи ме накараха да ходя пак на наша си, българска църква. Много мъдър и добър човек. Да е жив и здрав.

С уважение, Кичка от Русе

Защитих семейството си

Казвам се Ангел Стойчев Райчев. На 39 години съм, от Стара Загора. Писах на Беркант заради една стара семейна вражда. Злобата и омразата на едни роднини задушаваше развитието ми.

Аз имам павилион за закуски, зад него, в къщата е работилницата, в която работя с моята съпруга. Къщата е семейна, голяма. На първия етаж сме ние, на втория е брат ми, а на третия живее една братовчедка на родителите ми. Е тая стара леля ни разказа играта отвсякъде. То не бяха клетви, то не бяха обиди, то не беше злоба. Настрои брат ми и снаха ми против мен, създаваше ми проблеми с работата, постоянно пишеше доноси и клевети, журналисти вика – няма такъв панаир като нашия.

Съпругата ми е много чувствителна, стана така че тръгна по лекари, изписаха й антидепресанти, след лекарите дойде ред и на врачките. Една дори дойде в къщи, отмъкна ни два златни пръстена. Докато се ровила в нета, жена ми попаднала на сайта на Беркант. Каза аз да му пиша, защото тя била кутсузлийка и можело пак нещо да стане. В крайна сметка си поръчах една муска. Попитах Беркант и за някои други неща, той ми отговори. Не съм очаквал такова писмо – мъдри думи и
приказки на умен човек. Сега нещата са по-спокойни. Дъжим муската в магазина, а тя като чели наистина държи лошото далеч от нас. Най съм щастлив от това, че съпругата ми тръгна отново на работа.

Няма какво друго да кажа, освен че всяко спокойствие си има цена. И аз хич не съжалявам за парите, а за пропуснатото време.

Ангел С. Райчев от Ст. Загора

Имах чувството, че животът ми е спрял

Аз съм на 34 години, а съм все още неомъжена. Каквото и да кажа, аз ще съм си виновна за това положение, защото имах няколко кандидати, а колебанието ми явно ги отказа. Иначе работя в една фирма за кетъринг, и ако знаете на колко годежи и сватби съм се нагледала, ама все чужди.

Колегите ми ми викат Кети, но иначе се казвам Екатерина Василева Монева. От Пловдив съм, завършила съм ТОХ „Асен Златаров“, след това учих малко във ВИХВП, но не завърших, защото заминах за Америка с тогавашния ми приятел. Там се разделихме. Върнах се, не ми се занимаваше с учене, запознах се с един малко по-възрастен господин от мен, с когото направихме фирма. Уж бизнес да въртим, но и там се оплетох в любовна авантюра. И пак нищо не се получи. С другите двама изкарах на автопилот.

Като се поогледах и като видях как всичките ми приятелки и съученички са омъжени и с деца, как си имат семейства, че някои даже и са повторили, си викам: Кето, тая работа не е на добре! Почнах да си мисля за магии, обиколих няколко врачки, едната ми поиска 10 000 да ми развали магията! Е, като полудях! Имам братовчед в полицията – попиляха я!

Така докато се щурах насам-натам една приятелка ми каза за сайта на Беркант. Прочетох, видях, писах няколко писма да разбера как стои въпроса с плащането, и като разбрах, че всичко е честно и почтено – писах. Ами нямах магия. Аз бях тази, която бях вредна за себе си. Сега не мога да ви обясня какво точно ми каза ходжата. Факт е, че хем съм по-добре, хем гледам по различен начин на живота и на себе си, хем нямам време за оплакване, защото започнах отново да излизам и да се срещам с приятели и с мъже.

Друго няма какво да кажа. Ваша работа си е дали ще пишете на Беркант или не. Аз го направих и не съжалявам.

Кети В. Монева от Пловдив

Беркант ми даде увереност

Здравейте! Казвам се Милчо Асенов Генов и съм на 41 години от Нова Загора. Работя като стругар. Имам квартира в Пловдив, защото там ми е работата. Тя не е постоянна, но когато не съм на струга работя като таксиметров шофьор.

Разведен съм. Първата ми жена Стоянка замина в Италия на работа и там остана при някакъв италианец, а аз трябваше да гледам сина, но поради смените го оставих на нашите. Те са си в Нова Загора, само през лятото ходят на село. Той вече е голям и много послушно момче порасна. Има си приятелка и ще кандидатства във Ветеринарния в Стара Загора.

Моят проблем беше с жените. Толкова го бях закършил по едно време, че си мислех, че ще си умра сам. И момчето ми само ми вика: Тате, намери си другар в живота, че аз като замина в чужбина, кой ще се грижи за теб?

И аз уж се постарах, ако някоя жена возех, гледах да я заговоря, синът ми направи регистрация в сайтове за запознанства, и така, ама нищо не се получи. Все за месец-два най-много, и бягаха от мен. А аз не съм лош човек. Работлив съм, запазен, обичам шегите, мога да готвя. И една вечер докато си проверявах кой какво ми беше писал в елмаза, попаднах на сайта на ходжата. Писах му, и той ми каза да не се занимавам с тия от елмаза. Фалшиви били, не било истина това, жената сама щяла да ми дойде. И така стана, само дето аз си мислех, че ще е от таксито, и все оглеждах булките, а то се оказа колежка от предприятието.

Това е накратко. Понякога на човек му трябва едно уверение, че нещата ще се случат, за да действа. Благодаря за помощта на хората, които работят там, на всички да сте живи и здрави и много успехи да имате.

Беркант ми помогна да разбера, че мога да намеря любовта

Казвам се Петя Алексиева, на 22 години съм, от Хасково, но в момента живея в чужбина, където уча и работя в едно предприятие за преработка на зеленчуци. Тук съм малко повече от една година. С идея съм да остана завинаги.

Може да съм още много млада, но успях да разбера, че любовта не винаги носи приятни емоции. Хем аз не съм от ония, които тръгват с момчета ей така, колкото да не са сами. До сега съм била с четири момчета, и с четиримата ходех сериозно. С последното момче все още сме заедно, въпреки някои пречки в началото.

Писах на Беркант, тъй като с него се бяхме разделили, понеже аз поисках да не сме заедно. Хванах някои неща, които си бяха писали в чата с едно друго момиче, и реших, че ще е най-добре да вземе решение с коя иска да бъде. Но пък той беше момчето, с което бяхме заедно от най-дълго време. Знаете ли колко трудно ми беше тук, в чужбина, да го последвам, да уча, да работя, и да го хвана, че ми изневерява? И след това трябваше да се изнеса за няколко седмици, плащах по-скъпа квартира и всичко се обърка.

След отговора на Беркант разбрах къде съм сгрешила. Разбрах, че прекалено много се вторачвам в дреболии. Ревността ми е ужасна, между другото. И така, както си се бях заклела пред себе си, че повече няма да обичам и няма да вярвам на момче, сега все още сме заедно с моя приятел.

Поздрави на всички и вярвайте в любовта!

Петя Алексиева

Нямам страх от нищо вече!

Моето име е Стефка Якимова, на 25 години съм, родена съм в Провадия. От 7 години уча и живея във Варна. Занимавам се със дизайн на градини и проектиране на паркове и дворни места. Освен това се увличам и от мода, правила съм някога бижута от дърво и мъниста. Смятам себе си за средно успял човек. Не мисля още да създавам семейство, защото искам да видя как е живота навън, в чужбина. Известно време работих и в една фирма, която се занимаваше с разпространение на вино.

Искам да уточня, че никога не съм си представяла, че ще дойде ден, в който ще пиша подобни неща, но бях помолена от сътрудниците на ходжата Беркант. Не отказах, защото знам какво е да имаш разни притеснения и страхове, да нямаш спокойствие и мир в живота си.

Аз имах проблеми със съня, много трудно заспивах. Освен това лесно избухвах, всичко ме дразнеше. Единствения човек, който не го отнасяше е приятелят ми, но той никога не е спирал да се грижи за мен, не ме изостави дори и в моментите, в които ми беше най-трудно и му изневерих.

Проблемите ми със съня бяха такива, че се е случвало да не спя и по три – четири дни. След това успявах да затворя очи за няколко часа, но сънят ми беше повърхностен и не успявах да си почина. Лекари, хапчета, хомеопатия – каквото можах опитах. Нищо не помогна. Така постепенно стигнах и интернет, форуми, споделяния. Там една жена беше писала за ходжата и за това как е помогнал и на нея. Признавам си, че много скептична бях, ама все пак писах. Сега положението не е кой знае колко различно, но поне вече не избухвам за глупости. За това дали да се обърнете към Беркант или не – всеки сам си решава, аз не мога да задължа никой. Трябва да кажа, че поне няма да се обвинявате, че не сте пробвали.

Това мога да кажа аз. Ако някой се интересува от озеленяване или нещо подобно, да ми пише, оставете коментарче долу, аз ще се свържа с вас.

Трети шанс за любовта

Много не бях съгласна в началото да споделям проблемите си с други хора, но като видиш светлина в тунела, и си казваш, че може би някъде по света има и други с твоите проблеми и ще е добре и те да получат някакво успокоение.

Аз имах нещастието да се влюбя фатално цели два пъти. От това ми останаха тези две прекрасни дечица. Както и куп болести, но не е нещо фатално. Справям се благодарение на приятелите си, тъй като родителите ми живеят в чужбина, и колкото и да ми пращат някакви пари, друго си е да имаш някой тук, на който можеш да разчиташ.

Най-лошо беше когато останах без работа. За съжаление в България все още съществуват някакви предразсъдъци, тъй като името ми е турско, нищо че говоря идеален български – все пак тук съм родена. Никой не искаше да вземе жена с две деца. И през това минах. Но най-лошо е да се справям с всичко сама. Не толкова, че трябва да направя нещо, а това че нямаше кой да ме подкрепи, една добра дума да каже. И като прибавим към това болестта на най-добрата ми приятелка, може да си представите какво ми е било. Минах сама и през това изпитание. Сега тя е добре.

От Беркант поисках муска и гадание. Не ми се вярваше много, но реших да опитам. Ако ви кажа, че сутрин намирам винаги време, за да препрочитам написаното от него, сигурно няма да ми повярвате. Минах през известни перипетии, докато се получи всичко, че и адреса трябваше да сменя, друга квартира намерих, но всичко се оправи.

Сега живея с един мъж, с когото се запознах преди време. Не знам дали ще се получи нещо. По предпазлива съм. Гледам да не се паля много. Искам да благодаря на Беркант и на хората, които ми помогнаха да се свържа с него.

Ш. Халилова

Трудностите не ме отказаха

Пише ви Борис Найденов от Ямбол. На 36 години съм, имам малък автосервиз, бях женен и съм баща на Даниелка и Славка, които сега са на 8 години. След развода близначките останаха при мен.

Аз писах на Беркант, тъй като имах много проблеми. Това беше преди няколко месеца. Не че нямаше да се справя, то какво ли не ми е минало през главата, защото от малък се боря сам с живота, но едното ми детенце беше много закъсало със здравето.

Ходихме тогава при какви ли не доктори, всяка седмица я водех на психолог, но като млъкна тази Даниелка – нищо не казва.

Накрая стана ясно, че е от стрес. Една баба до нас дори каза, че тъгувала за майка си. Ами то и аз тъгувах, но тя като реши, че ще си взима живота в ръце, и ни напусна. Не знам как го преживях. Все още я обичам, и не мога да си представя, че друга жена ще събужда сутрин момичетата и мен.

Цялата тази работа малко ме откъсна от живота и приятелите. Работата я бях поизоставил. И така известно време. Тогава писах на ходжата, ей така да видя той какво щеше да каже. Не че каза много хубави работи, аз повечето си ги знаех, но друго си е някой като ти ги каже отстрани. Малко след това по съвет на ходжата се преместих на село при нашите. Момичетата се поуспокоиха и те. Тук си имат приятелчета. Аз си работя, от работа не мога да се оплача, даже повече клиенти имам от Ямбол и наоколо, отколкото когато бях в града.

Животът ми стана по-подреден. И хората тук са по-добри. Това е от мен.

Пожелавам ви никога да не изпадате в състояние като моето.

Борис Найденов

За него вече съм единствена

Казвам се Боряна Антонова и съм от Панагюрище, но в момента живея във Финландия. На 24 години съм. От около година и малко имам връзка с едно момче. Той се казва Рейма, на 28 години е, имал е вече един брак, от който има син. Неговият син се казва Енсио и е само на осемнадесет месеца.

Може би трябва да започна с това, че Рейма е зарязал майката на Енсио, докато тя е била бременна с него. Ние с него се запознахме доста преди това, и аз не съм причина за тази раздяла. Там са малко объркани и сложни нещата, затова не искам да изпадам в подробности. Факт е, че когато той взима детето, го гледаме заедно, дори през повечето време аз и това много ме радва.

През тези две години си изневерявахме взаимно. Тихомълком. Мислехме си, че другия не знае. Един се разбра всичко и стана голям скандал. Той се изнесе от квартирата, в която живеехме заедно. Не се виждахме в продължение на няколко месеца. Аз много страдах през това време. И двамата много ми липсваха – и той, и неговия син. Знаех си, че само сме си виновни, и някак не исках аз да направя първата крачка. През онова време един въпрос не ми даваше мира, и той беше дали с Рейма ще се съберем отново. Тогава съвсем случайно попаднах на сайта на Беркант.

Сега ако ме питате какво съм му писала – не мога да ви кажа. Знам само че бях в някакъв амок и постоянно повтарях, че искам да съм с него. Е, прогнозата на ходжата се сбъдна, като признавам си, послушах съвета му, склоних глава и казах, че съжалявам и че прощавам. От тогава минаха някъде около четири месеца – време достатъчно, за да разбера, че нито аз имам нужда от друг, нито Рейма от други.

Затова не го мислете, пишете на Беркант, ако имате някакви колебания. Човек винаги има нужда от съвет, и то от непознат, че то в повечето случай познатите само те объркват.