Ходжа Хаджи Беркант

Животът вече е предизвикателство, с което мога да се справя

Онова, което получих като отговор от ходжата ме накара да ви пиша писмото за благодарност. Много искам да благодаря на този добър и спокоен човек, който ме накара да вярвам, че животът ми има смисъл. Аз съм Кичка Тополова от Русе. Писах на сайта след като ме изоставиха за пореден път. За мен беше много тежко, тъй като аз съм вече на 38 години, и все още не съм намерила другар в живота. Сега съм малко по-спокойна, защото както ми писа ходжата, ще се запозная с един мъж, който ще се окаже много важен за мен.

Освен това, трябва да ви кажа, че по-страшно от отчаянието няма, а аз така се бях отчаяла… Една моя съученичка почина наскоро, ей така, единия ден се видяхме и на другия вече я нямаше. И като няма с кой да споделиш болката е много тежко. А за трудностите в живота няма да обяснявам – то кой ли ги няма. Поне е добре, че работа имам. Още веднъж искам да кажа на Берканто, че всеки ден препрочитам писмото му, и че може да е ходжа, ама неговите думи ме накараха да ходя пак на наша си, българска църква. Много мъдър и добър човек. Да е жив и здрав.

С уважение, Кичка от Русе

Беркант ми даде увереност

Здравейте! Казвам се Милчо Асенов Генов и съм на 41 години от Нова Загора. Работя като стругар. Имам квартира в Пловдив, защото там ми е работата. Тя не е постоянна, но когато не съм на струга работя като таксиметров шофьор.

Разведен съм. Първата ми жена Стоянка замина в Италия на работа и там остана при някакъв италианец, а аз трябваше да гледам сина, но поради смените го оставих на нашите. Те са си в Нова Загора, само през лятото ходят на село. Той вече е голям и много послушно момче порасна. Има си приятелка и ще кандидатства във Ветеринарния в Стара Загора.

Моят проблем беше с жените. Толкова го бях закършил по едно време, че си мислех, че ще си умра сам. И момчето ми само ми вика: Тате, намери си другар в живота, че аз като замина в чужбина, кой ще се грижи за теб?

И аз уж се постарах, ако някоя жена возех, гледах да я заговоря, синът ми направи регистрация в сайтове за запознанства, и така, ама нищо не се получи. Все за месец-два най-много, и бягаха от мен. А аз не съм лош човек. Работлив съм, запазен, обичам шегите, мога да готвя. И една вечер докато си проверявах кой какво ми беше писал в елмаза, попаднах на сайта на ходжата. Писах му, и той ми каза да не се занимавам с тия от елмаза. Фалшиви били, не било истина това, жената сама щяла да ми дойде. И така стана, само дето аз си мислех, че ще е от таксито, и все оглеждах булките, а то се оказа колежка от предприятието.

Това е накратко. Понякога на човек му трябва едно уверение, че нещата ще се случат, за да действа. Благодаря за помощта на хората, които работят там, на всички да сте живи и здрави и много успехи да имате.

Трудностите не ме отказаха

Пише ви Борис Найденов от Ямбол. На 36 години съм, имам малък автосервиз, бях женен и съм баща на Даниелка и Славка, които сега са на 8 години. След развода близначките останаха при мен.

Аз писах на Беркант, тъй като имах много проблеми. Това беше преди няколко месеца. Не че нямаше да се справя, то какво ли не ми е минало през главата, защото от малък се боря сам с живота, но едното ми детенце беше много закъсало със здравето.

Ходихме тогава при какви ли не доктори, всяка седмица я водех на психолог, но като млъкна тази Даниелка – нищо не казва.

Накрая стана ясно, че е от стрес. Една баба до нас дори каза, че тъгувала за майка си. Ами то и аз тъгувах, но тя като реши, че ще си взима живота в ръце, и ни напусна. Не знам как го преживях. Все още я обичам, и не мога да си представя, че друга жена ще събужда сутрин момичетата и мен.

Цялата тази работа малко ме откъсна от живота и приятелите. Работата я бях поизоставил. И така известно време. Тогава писах на ходжата, ей така да видя той какво щеше да каже. Не че каза много хубави работи, аз повечето си ги знаех, но друго си е някой като ти ги каже отстрани. Малко след това по съвет на ходжата се преместих на село при нашите. Момичетата се поуспокоиха и те. Тук си имат приятелчета. Аз си работя, от работа не мога да се оплача, даже повече клиенти имам от Ямбол и наоколо, отколкото когато бях в града.

Животът ми стана по-подреден. И хората тук са по-добри. Това е от мен.

Пожелавам ви никога да не изпадате в състояние като моето.

Борис Найденов