Ходжа Хаджи Беркант

Лоши очи разплакваха детето ми

Муската спаси малкия ми син от уроки и лоши очи

Здравейте, хора! Казвам се Христо Ангелов и съм от Лом. Сега живея във Варна с втората ми жена. Имаме малко момченце на две години. От първия брак имам голяма дъщеря, която всеки момент може и дядо да ме направи, но съм й казал да не бърза.

Значи, моя син е добро дете, ама много плаче. От малък плаче до посиняване. И то не когато сме си у дома само ние. Тогава няма проблем – по-тих е от въздишка. Излезем, ли, закачи ли го някой – като почне и се не спира. Водихме го на баячки, водихме го на лекар, водихме го в един манастир, в една бъчва със студена вода го слагаха за малко да се успокоял уж, и рогатия да излезе. А бе, какъв рогат в това малко дете, бе! Не съм по църковните работи аз! Имам един съученик поп. Е тоя каква къща направи у Лом – бедна ви е фантазията. От едно „Господи, полилуй!“ два етажа с гараж вдигна.

Та така, всичко опитахме. И жената вика да пишем на Беркант, муска да изпрати. Писахме, изпрати човека, да е жив и здрав. Сега като излизаме пак плаче, но нищо общо няма с онова врещене, дето беше преди. На определени хора само реагира. През останалото време даже се закача.

Много трудно преодолях мъката

Бях като обсебена, но муската на Беркант ми помогна

Всъщност, не знам дали е от муската, но откакто получих отговора му не спирам да го препрочитам. Малко останаха мъдрите хора на тази земя… И тъй като съм вече в положение, в което мога да се изразявам спокойно, ще кажа, че е добре да оставите съмненията някъде другаде. Пишете му, нека ви отговори, пък после и вие ще мислите като мен.

Спирам с добрите думи за Беркант, сигурна съм, че и в този момент той продължава да дава надежда на много хора. Много набързо ще ви кажа защо писах.

Аз се казвам Райна, учителка съм, родена съм в най-хубавия град на България – Елена. Много рано напуснах това прекрасно кътче на нашата Родина. Заминах за Пловдив, записах се да уча, завърших, станах учителка. Сега преподавам на разни буйни тийнейджъри френски, класна съм на едни прекрасни деца, с които през тази година ще се разделим, тъй като вече са зрелостници.

На 62 години съм, вдовица от 7 години. Откакто почина мъжът ми не съм и мислила за друг, да не говорим за разни връзки, клубове за запознанства и така нататък. Много го обичам моя Митко, никога няма да го прежаля, и това беше една от причините да пиша на Беркант. Дълго време бях като обсебена. Уж са минали толкова години, а все го виждах, чувах, усещах – странна история. И на сън ми се явяваше, а аз съм прагматичен човек, не вярвам в такива неща.

В общи линии това беше причината да пиша на Беркант. Една година прекарах така – лутане, съмнения, страх… Трудно е да живееш така, да виждаш постоянно образа на онзи, който си обичала, но си загубила.

Самотата едва не ме уби

Казвам се Полина Герасимова и съм от София. Омъжих се когато бях на 19, сега съм на 42 години, разведена съм повече от две десетилетия. Нямам деца, но не губя надежда. Бракът ми беше краткотраен, въпреки че след като се разведохме официално с бившия ми съпруг живяхме заедно още седем години. Нещо като втори шанс, но по-скоро беше втори шанс за неговата грубост.

След това нямах никакъв късмет с мъжете. Бягаха от мен като от прокажена. А аз не съм грозна, дори някои са ми казвали, че съм умна, забавен събеседник съм, мога да готвя добре, гледам си къщата и градината на село. Работя като научен сътрудник. Обиколих де що има врачки с надеждата някоя да ми каже какво не е наред, и на психолог бях, но нищо. И въпреки, че съм християнка, реших да пиша на ходжата с надеждата поне той да има някакъв отговор. Разбира се, признавам си, че не очаквах отговор. Аз съм си малко мнителна по характер.

Както и да е, поръчах си муска от Беркант, писах му, пратих дори запитване за една моя близка. Сега единственото, което се е променило при мен е, че си водя една кореспонденция с един мъж от Белгия, на 50 години е, и той е разведен като мен, но има дете. Не знам какво ще излезе, факт е, че наесен мисля да отскоча до там, за да разбера дали я има химията и наживо.

Дори и нищо да не излезе, аз вече имам увереност как и защо нещата трябва да се случват, виждам някакъв смисъл, все пак.

Така че, мили дами, пишете на Беркант. Аз поне живея с доброто, което направих на моята близка, защото то се връща, нали знаете?