Ходжа Хаджи Беркант

Самочувствието ми се върна

Здравейте! Казвам се Василена и съм на 21 години. В момента съм студентка втори курс в ЮЗУ в Благоевград. Винаги съм била пълна, дори по едно време бях доста по-дебела отколкото съм в момента. Като дете това не беше кой знае какъв проблем въпреки подигравките на другите деца но като станах по-голяма и като видях как повечето ми приятелки започват да излизат да се виждат с момчета, някак се затворих в себе си. Нали се сещате че никой не би искал да излезе с прасе като мен.

Търсеха ме само да им давам теми да им казвам домашните и разни други такива неща. Имах само едно момче което ми беше приятел и то беше пълно като мен но ние си бяхме само френдове нищо повече. Няма да повярвате ако ви кажа че за първи път се целунах с момче на 17 години. Мони беше най-голямата ми любов но за съжаление замина за Щатите при майка си. Там си е намерил друга. Естествено хем по-малка, хем по-слаба. Както и да е…

Сега в университета имам много колеги, и все различни. Започнах да излизам с едно момче от философския от Русе е, и понеже аз съм от Лом се заговорихме така – кой от къде е и други такива работи. Нищо особено не е ама поне не гледа тавана, когато разговаря с мен.

Писах на Беркант понеже много исках да разбера дали ще се получи с него. Е да ви кажа аз такъв отговор не съм очаквала! Все си мислех че ще ми наговори някакви арабски глупости, ще ми прати някакъв талисман и готово. Не, нищо подобно. Не мога точно да обясня с какво, но написаното от него някак ме успокои, мотивира ме. Сега дори излизам по-често, започнах да ходя на салса, защото там хората са много добронамерени, не са някакви надувки. Може би ще отслабна. Знам че това вече не е толкова важно. По-важно е, че съм сред хора и почти през вечер се виждам с новото момче. И то по негова инициатива. Животът ми някак се промени, придоби по-хубав смисъл.

Ами това е. Пожелавам успех и здраве на всички хора.

Превъзмогнах изневярата на съпругата си

Аз няма да бъда много обяснителен, защото историята е приключена за мен, и благодаря на Съдбата, че колкото и нетрадиционо да ми се струваше в началото, решението да пиша на Беркант се оказа правилно.

Работя като технолог в едно предприятие, дълги години работихме заедно със съпругата ми, но стана така че тя напусна и мен, и фирмата. Казвам се Йордан Йончев и съм от Стара Загора, бившата ми съпругата се казва Елена. Имам чувството, че жените с това име са родени да създават войни и раздори, но както и да е…

От брака си с Елена имаме дъщеря, която остана при мен, докато майка й изживява любовта на живота си. Това беше единственото, което исках – исках детето да остане при мен. За Беркант научих от една колежка, която му е писала. Муските, които поръчах за мен и детето нося всеки ден. Сега дори не си помислям за друга връзка, но знам ли, някой ден може и това да стане. Искам да кажа на хората, които изневеряват или имат такива намерения, че е много грозно да мамиш партньора си и рано или късно всичко се научава.

Трябва да ви кажа в началото, че аз сигурно съм обиколила де що има врачки и баячки в България, писала съм, търсила съм връзка с повечето от тях, ходила съм на место, обаче всички ми казваха все едно и също – ще се оправиш, имай търпение. И аз търпях. Търпях, докато той ме пребиваше, търпях му приятелите, пиянството му търпях, скандалите, к*рвите, които водеше у дома, докато аз бях на Павел баня.

Но всяко търпение си има край. Аз съм на 48 години. Хубава съм, умна съм, децата ми са големи вече и сами се оправят, малкия е студент в София, големия работи в София вече, той се изучи и сега има мерак за второ висше. Аз също работа, имам малко рента, не се оплаквам. Казвам се Христина Фотева, от Варна съм, работя като рехабилитатор на Златните.
Нямаше терапевт, който да излекува раните, нанесени от неуспешния ми брак. Честно ви казвам, ако не бях писала на Беркант и не бях прочела писмото му, сигурно още щях да търпя. Най-важното е, че отговорите които получих си бяха моите отговори – аз тия неща си ги знаех, колко нощи си ги повтарях, но след като прочетох писмото някак всичко ми се изясни, а и ходжата така хубаво го беше обяснил, такъв кураж ми даде, все едно не непознат, а приятел ми е писал.

Много бързо, и съвсем не толкова болезнено приключих всичко. Сега съм сама, но щастлива. Радвам се на децата си, ходя си на работа спокойно и гледам хората в очите, защото вече не ме е срам да ходя с изправена глава. Това е моята история. Да кажа на жените да не търпят мъже побойници и алкохолици, да пишат на Беркант, а на него да му пожелая здраве и дълъг живот, за да помага на повече хора.

Поздрав най-сърдечен: Фотева от Варна