Ходжа Хаджи Беркант

Трети шанс за любовта

Много не бях съгласна в началото да споделям проблемите си с други хора, но като видиш светлина в тунела, и си казваш, че може би някъде по света има и други с твоите проблеми и ще е добре и те да получат някакво успокоение.

Аз имах нещастието да се влюбя фатално цели два пъти. От това ми останаха тези две прекрасни дечица. Както и куп болести, но не е нещо фатално. Справям се благодарение на приятелите си, тъй като родителите ми живеят в чужбина, и колкото и да ми пращат някакви пари, друго си е да имаш някой тук, на който можеш да разчиташ.

Най-лошо беше когато останах без работа. За съжаление в България все още съществуват някакви предразсъдъци, тъй като името ми е турско, нищо че говоря идеален български – все пак тук съм родена. Никой не искаше да вземе жена с две деца. И през това минах. Но най-лошо е да се справям с всичко сама. Не толкова, че трябва да направя нещо, а това че нямаше кой да ме подкрепи, една добра дума да каже. И като прибавим към това болестта на най-добрата ми приятелка, може да си представите какво ми е било. Минах сама и през това изпитание. Сега тя е добре.

От Беркант поисках муска и гадание. Не ми се вярваше много, но реших да опитам. Ако ви кажа, че сутрин намирам винаги време, за да препрочитам написаното от него, сигурно няма да ми повярвате. Минах през известни перипетии, докато се получи всичко, че и адреса трябваше да сменя, друга квартира намерих, но всичко се оправи.

Сега живея с един мъж, с когото се запознах преди време. Не знам дали ще се получи нещо. По предпазлива съм. Гледам да не се паля много. Искам да благодаря на Беркант и на хората, които ми помогнаха да се свържа с него.

Ш. Халилова

Трудностите не ме отказаха

Пише ви Борис Найденов от Ямбол. На 36 години съм, имам малък автосервиз, бях женен и съм баща на Даниелка и Славка, които сега са на 8 години. След развода близначките останаха при мен.

Аз писах на Беркант, тъй като имах много проблеми. Това беше преди няколко месеца. Не че нямаше да се справя, то какво ли не ми е минало през главата, защото от малък се боря сам с живота, но едното ми детенце беше много закъсало със здравето.

Ходихме тогава при какви ли не доктори, всяка седмица я водех на психолог, но като млъкна тази Даниелка – нищо не казва.

Накрая стана ясно, че е от стрес. Една баба до нас дори каза, че тъгувала за майка си. Ами то и аз тъгувах, но тя като реши, че ще си взима живота в ръце, и ни напусна. Не знам как го преживях. Все още я обичам, и не мога да си представя, че друга жена ще събужда сутрин момичетата и мен.

Цялата тази работа малко ме откъсна от живота и приятелите. Работата я бях поизоставил. И така известно време. Тогава писах на ходжата, ей така да видя той какво щеше да каже. Не че каза много хубави работи, аз повечето си ги знаех, но друго си е някой като ти ги каже отстрани. Малко след това по съвет на ходжата се преместих на село при нашите. Момичетата се поуспокоиха и те. Тук си имат приятелчета. Аз си работя, от работа не мога да се оплача, даже повече клиенти имам от Ямбол и наоколо, отколкото когато бях в града.

Животът ми стана по-подреден. И хората тук са по-добри. Това е от мен.

Пожелавам ви никога да не изпадате в състояние като моето.

Борис Найденов

Моето дете ще учи в чужбина

Привет, мили хора! Пише ви една много щастлива майка. Имам дъщеря, Аделина се казва, на 26 години е. Много се радвам, че мога да споделя и с вас нашата радост – Ади ще учи във Франция.

Голяма борба беше. Ади вече завърши френска филология тук, в България, но мечтата ни винаги е била да продължи някъде навън. За наша гордост тя ще учи във Франция, в Париж, като най-хубавото е, че там има къде да живее, тъй като нейната кръстница е омъжена за французин.

Аз писах на Беркант с молба да ми направи една консултация, за да разберем какво що. Той каза, че Аделинка на криле ще лети. Тогава не го разбрах много, мислех, че някаква радост ни очаква. То и това е радост, но ако се бях замислила малко, щях по-рано да се сетя, че Ади не е летяла досега със самолет, и че само преди три дни я изпратихме на летището. Така хем на самолет, хем за Франция – просто пожелавам такава радост на всяка майка, и всяко дете да учи и да се занимава с онова, което иска, и най-вече да си хващат пътя и да заминават, че в тая държава няма вече хляб за тя. Само убийци, изнасилвачи и некоректни работодатели.

Благодаря на Беркант и милите хора, които ме свързаха с него. Пожелавам на всеки подобно щастие и такава гордост.

Мая Иларионова от Пловдив