Ходжа Хаджи Беркант

Защитих семейството си

Казвам се Ангел Стойчев Райчев. На 39 години съм, от Стара Загора. Писах на Беркант заради една стара семейна вражда. Злобата и омразата на едни роднини задушаваше развитието ми.

Аз имам павилион за закуски, зад него, в къщата е работилницата, в която работя с моята съпруга. Къщата е семейна, голяма. На първия етаж сме ние, на втория е брат ми, а на третия живее една братовчедка на родителите ми. Е тая стара леля ни разказа играта отвсякъде. То не бяха клетви, то не бяха обиди, то не беше злоба. Настрои брат ми и снаха ми против мен, създаваше ми проблеми с работата, постоянно пишеше доноси и клевети, журналисти вика – няма такъв панаир като нашия.

Съпругата ми е много чувствителна, стана така че тръгна по лекари, изписаха й антидепресанти, след лекарите дойде ред и на врачките. Една дори дойде в къщи, отмъкна ни два златни пръстена. Докато се ровила в нета, жена ми попаднала на сайта на Беркант. Каза аз да му пиша, защото тя била кутсузлийка и можело пак нещо да стане. В крайна сметка си поръчах една муска. Попитах Беркант и за някои други неща, той ми отговори. Не съм очаквал такова писмо – мъдри думи и
приказки на умен човек. Сега нещата са по-спокойни. Дъжим муската в магазина, а тя като чели наистина държи лошото далеч от нас. Най съм щастлив от това, че съпругата ми тръгна отново на работа.

Няма какво друго да кажа, освен че всяко спокойствие си има цена. И аз хич не съжалявам за парите, а за пропуснатото време.

Ангел С. Райчев от Ст. Загора

Здравейте мили приятели! Казвам приятели, защото ако не ви чувствах такива, нямаше да имам сила да споделя проблема си с вас. Благодаря за усилията, които положихте, както и за съдействието, тъй като проблемите ми ме направиха много разсеяна. Благодаря още веднъж и искам да пожелая много здраве и успех за в бъдеще на хората, които работят в офиса на ходжата Беркант!

Как стояха нещата при мен, преди да му пиша? Казвам се Мария и съм от Русе. На 41 години съм. Година и половина бях безработна и всичките ми усилия да си намеря работа все оставаха без резултат. Ходех на интервюта. четях обявите за работа, но нищо. Имам висше образование, не че това има голямо значение.

Както се досещате, всичко става с познати. Просто навсякъде всичко става с наши и ваши и по вторият начин и всички конкурси на които ходих бяха фиктивни и предрешени предварително.

Въпреки това аз успявах някак да се справя. Работих малко като работник студена кухня в един ресторант. Беше трудно, защото все така се случваше, че през нощта трябваше да съм на смяна, но за съжаление ресторантът не успя да се разработи добре и се наложи да затвори.

Живея с родителите си и те отнасят всичко . Съпруга ми ме подкрепяше през цялото време, нищо лошо не каза човекът, стараеше се да ме успокоява.

Точно тогава писах на ходжата Беркант. Не си мислете, че веднага след като се свързах с него всичко се оправи. То и самото свързване беше малко инфарктно, но за това се погрижиха хората, които работят за него и на които благодарих в началото. Просто аз много забравям и това е. Но, както и да е.

С една дума ще ви кажа какво направи Беркант за мен. Не ми е намерил работа, просто ми даде спокойствие и увереност. Аз се мобилизирах и успях да си стъпя на краката. Вече не разчитах само на разни обяви и интервюта. Излязох от депресията, започнах да се срещам с приятели и така от дума на дума, с питане и разпитване, аз успях да си намеря работа.

Това е, мили приятели. Не очаквайте чудото да се случи от самосебе си. Направете така, че то да стане възможно, но за целта е необходимо някой да ви потупа по рамото и да ви каже: Ти можеш. Ето точно за това искам да благодаря на добрият ходжа.

Не се отчайвайте, смело напред и още веднъж благодаря за вниманието и съдействието.

Мария Радулова, Русе

Сигурно не са много хората, които са водили подобен живот, като моя. Възможно е и аз да не съм имала време да се огледам наоколо. Разведена съм от няколко години, но от дванайсе години съм се се отдала изцяло на работата си.

Работех във фирма, която се занимава с дистрибуция на хранителни стоки. Направих почивка, докато детето тръгне на градина. Сутрин излизах в осем и вечер се прибирах, колкото да видя малкото. Понякога успявах да му се порадвам, докато спи.

Нямах почивни дни, защото събота или неделя все се налагаше да ми звъннат за нещо. Исках да съм независима, самостоятелна и да направя кариера, не вярвах в провалите и дадох всичко от себе си, за да го постигна. След време разбрах, че усилията ми са отишли на вятъра, но не са били ни най-малко напразни.

При толкова работа бях забравила, че имам личен живот. Купих си жилище и все още го изплащам.

В средата на 2008-та усетих, че нещата на работа вървят назад. Задачите, които трябваше да изпълня се проваляха, по необичайни за мен обстоятелства. Каквото и да направех-всичко се обръщаше с главата надолу.

Наложи се да напусна, не че очаквах нещо по-различно. Малко след това се разболя и детето ми.

Сами разбирате, че нямах много алтернативи. Едно от нещата, които направих беше да пиша на Беркант. Не исках да знам какво ме очаква. Единственото което исках е по някакъв начин да бъда защитена. Нямах никакви сили да се боря, нямах рамо на което да се опра. Беркант ми изпрати личен талисман, зареден специално за мен. Носех го навсякъде със себе си. Няма да крия от вас, че от време на време му говорех. Той събра всичко отрицателно около мен.

След време малко по малко започнах да се изправям. Вече имам нова работа. Отдадена съм единствено на детето си. Искам и знам, че ще бъда щастлива. Нямаше да мога да се справя без подкрепата на Беркант, който ми изпрати едно чудесно писмо заедно с муската. Искрено се надявам всички вие, които сте в безпътица да повярвате, че се случват чудеса, да повярвате, че нещата могат да се оправят, и да продължите смело напред.

Ваша: Маргарита Петрова
гр. София, тел: 0895 468 257