Здравейте! Сигурно сте го чували вече, но аз наистина много се колебах преди да пиша тук. Не заради друго, а понеже всичко уж си беше наред. Имах си приятел, работа, с родителите ми се разбирах горе-долу добре. Дори до чужбина пътувах няколко пъти, и то гратис почти. Здрава съм. Нищо не ми липсва почти.

Въпреки това имах един основен проблем. Гаджето ми. Много го обичам. Но… Винаги има едно но, като в моя случай са поне няколко. Той твърди, че също ме обича все още. Но през цялото време докато бяхме заедно не преставаше да ме тормози. Тормоз от всякакво естество и най-вече психически. Не ме разбирайте погрешно. Това съвсем не означава, че ме е спуквал от бой…Само два пъти си позволи да ме удари, и то смея да твърдя, че имаше основание. Аз бях продала без негово знание един от мобилните му телефони. Наложи се, защото живеехме заедно, а той остана без работа и беше един такъв труден момент, още повече, че въпросния телефон никак не му трябваше. Подробности много, мога да продължа в същия дух поне още един час.

Най-важното беше, че той за женитба дума не отваряше. Аз съм вече на 26, времето си върви, искам да имам другар до себе си, дете, семейство. Освен това, в живота ми се появи и друг човек – сериозен и улегнал. В началото имах само дружба с него, но постепенно видях, че там мога да получа сигурността, за която толкова много мечтаех. Не мога да кажа, че го обичах така, както обичах Александър, но все пак любовта може да дойде точно тогава, когато най-малко я очакваш. Писах на Беркант с молба да ми погне със съвет. С единият човек се чувствах сигурна и обичана, другият го обичах, но не получавах нищо насреща. Той все така си витае в облаците. Малко след като получих отговора на Беркант, стана така, както ходжата ми каза. Вместо аз да го изоставя, той ми би шута заради някаква лелка с много пари. Сега от време на време се виждаме, но вече не е същото. Той продължава да твърди, че ме обича, а аз все така не му вярвам. С новия човек се чувствам добре, въпреки че ми липсва емоция, но поне ми е спокойно. Макар и късно разбрах, че има любов, която си заслужава да загубиш.

Благодаря на Беркант и всички, който работят за него. Благодаря за отделеното време и разбирането.

Зорница Радева, от Варна